Нишката ме държеше по-здраво.
Зърнах Анабет — стоеше босонога над мен на кулата за скокове в езерото в лагера. Бях паднал от кануто. Тя протягаше ръка да ме издърпа и едва се сдържаше да не се разсмее. Беше облечена в оранжевата си тениска с логото на лагера и в джинси. На главата си носеше бейзболната си шапка, което беше странно, тъй като с нея би трябвало да е невидима.
— Понякога си такъв идиот. — Тя се усмихна. — Хайде, дай ръка.
Връхлетяха ме спомени — ярки и цветни. Вече знаех кой съм. Името ми беше Пърси Джаксън. Протегнах се и хванах Анабет за ръката.
Изскочих от водата. Стоварих се на пясъка и Нико изненадано отстъпи.
— Добре ли си? — попита той. — Кожата ти… Богове, боли ли?
Ръцете ми бяха яркочервени. Сякаш всеки милиметър от тялото ми беше печен на бавен огън.
Огледах се за Анабет, макар да знаех, че я нямаше. Но ми се беше сторила толкова истинска.
— Добре съм… струва ми се. — Постепенно кожата ми си възвърна обичайния цвят. Болката поутихна. Госпожа О’Лиъри се приближи и загрижено ме подуши. Явно миришех странно.
— Чувстваш ли се по-силен? — попита Нико.
Но преди да реша как се чувствах, прогърмя глас:
— Ето ги!
Армия от мъртъвци се насочи към нас. Най-отпред маршируваха сто скелета на римски легионери, въоръжени с щитове и копия. Зад тях идваха още толкова английски войници с байонети. Между тях препускаше Хадес в черно-златиста колесница, теглена от кошмарни коне с огнени очи и гриви.
— Този път няма да ми избягаш, Пърси Джаксън! — изрева той. — Убийте го!
— Татко, недей! — извика Нико. Но вече беше късно. Предната редица римски войници наведе копията си и атакува.
Госпожа О’Лиъри изръмжа и се приготви за скок. Може би точно това ме изтръгна от унеса. Не исках кучето ми да пострада. Освен това, беше ми писнало Хадес да ме мачка. Ако ми беше писано да умра, поне щях да падна с чест.
Нададох вик и реката се надигна. Върху легионерите се стовари черна вълна. Разлетяха се щитове и копия. Скелетите започнаха да се топят, бронзовите им шлемове започнаха да пушат.
Британските войници свалиха байонетите си за стрелба, но аз не ги изчаках, а хукнах към тях.
Това беше най-глупавата постъпка в живота ми. Сто мускета, прицелени в мен, изгърмяха като един. Но куршумите не ме спряха. Вклиних се в редицата им и заразмахвах Въртоп. Разхвърчаха се байонети и саби. Войниците презаредиха и стреляха отново. Но на мен ми нямаше нищо.
Вършеех като луд сред тях, повалях скелет след скелет. Бях включил на автопилот: намушкване, отскачане, замахване, париране, обръщане. Въртоп вече не беше обикновен меч, а унищожителен вихър.
Проправих си път сред войниците и скочих на черната колесница. Хадес вдигна жезъла си. Черна светкавица полетя към мен, но аз я отклоних с меча и се хвърлих към него. Двамата паднахме на земята.
В следващия миг коляното ми беше на гърдите на Хадес. Стисках в юмрука си яката на царската му мантия, върхът на Въртоп беше опрян в лицето му.
Тишина. Никой не се притече в помощ на господаря си. Метнах поглед през рамо. От враговете ми бяха останали само разпилени по пясъка оръжия и купчини димящи празни униформи. Бях ги унищожил до един.
Хадес уплашено преглътна.
— Джаксън, дай да се разберем…
Той беше безсмъртен. Не можех да го убия, но можех да го нараня. Знаех го от личен опит и бях готов да се обзаложа, че да ти забият меч в лицето не е особено приятно.
— Само защото съм добър човек — изръмжах, — ще те пусна да си вървиш. Но първо ми кажи за капана!
Хадес се стопи и в ръката ми остана само черната мантия.
Изругах и се изправих. Сега, когато опасността беше преминала, си дадох сметка колко бях уморен. Болеше ме всяко мускулче в тялото. Сведох поглед към дрехите си. Те бяха накълцани и продупчени от куршуми, но на мен ми нямаше нищо. Нито драскотина.
Нико ме зяпаше с отворена уста.
— Ти… с меча… ти…
— Номерът с реката май свърши работа — рекох.
— Май? — подхвърли той подигравателно.
Госпожа О’Лиъри джафна доволно и размаха опашка. Обикаляше наоколо, душеше празните униформи и търсеше кокали. Вдигнах мантията на Хадес, по която продължаваха да се кривят ужасени лица.
Приближих се към реката и я хвърлих във водата.
— Освобождавам ви!