— Оставям ви — заяви Хестия. Поклони се на летеца и изчезна в стълб дим. Не беше трудно да се досетя защо изведнъж се разбърза. Хермес, вестоносецът на боговете, изглеждаше ядосан.
— Здравей, Пърси. — Челото му се сбърчи, май изобщо не се радваше да ме види. Зачудих се дали знаеше за видението ми. Искаше ми се да го питам как се е озовал онази нощ край къщата на госпожа Кастелан и какво е станало след това. Спомних си първата си среща с Люк в лагера на полубоговете. Тогава той ми беше казал, че е виждал баща си само веднъж. Но по изражението на Хермес не беше трудно да отгатна, че сега не е подходящият момент за тези въпроси.
Поклоних се непохватно.
— Господарю Хермес.
— Да, разбира се! — обади се едната змия в главата ми. Никакъв поздрав за нас, нали? Ние сме обикновени влечуги!
— Джордж! — скара се другата. — Не бъди груб!
— Здравей, Джордж — рекох. — Здравей, Марта.
— Донесе ли ни плъх? — попита Джордж.
— Престани, Джордж! — обади се Марта. — Момчето е заето!
— Твърде заето, за да ни донесе плъх? — измърмори Джордж. — Колко жалко!
Реших, че е по-добре да не се впускам в спор с Джордж. Вместо това казах:
— Трябва да говорим със Зевс. Важно е.
Очите на Хермес бяха студени като стомана.
— Аз съм неговият вестоносец. Какво искате да му предам?
Лагерниците зад гърба ми смутено се размърдаха. Нещата не вървяха по план. Ако поговорех с Хермес насаме… Обърнах се и извиках:
— Хей, защо не обиколите града? Вижте кой е останал в Олимп. Среща с Анабет и мен обратно тук след половин час.
Силена се намръщи.
— Но…
— Чудесна идея! — прекъсна я Анабет. — Конър и Травис, водете отряда.
Братята Стол се зарадваха — оказваше им се доверие пред баща им. Рядко им се възлагаше водачеството на нещо повече от кражба на тоалетна хартия.
— Слушам! — заяви Травис. Двамата поведоха останалите навън и с Анабет останахме сами с Хермес в тронната зала.
— Господарю — поде Анабет, — Кронос възнамерява да нападне Ню Йорк. Навярно вече сте се досетили. Майка ми поне трябва да е прозряла плановете му.
— Майка ти — изсумтя Хермес. Почеса гърба си с кадуцея и Джордж, и Марта изпъшкаха: „Ох, ох, ох“. — Хич не ми говори за майка си, момиче! Заради нея съм тук. Зевс не ме пускаше, но майка ти не спря да мърмори: „Това е капан, само ни отвлича вниманието“ и така нататък, и така нататък. Искаше самата тя да се върне, но Зевс не желаеше и да чуе да остане без най-добрия си стратег насред битката с Тифон. И затова ме изпрати мен.
— Наистина е капан! — настоя Анабет. — Зевс да не е сляп?
Гръм отекна в небето.
— Внимавай — предупреди я Хермес. — Зевс нито е сляп, нито е глух. Не е оставил Олимп без защита.
— А тези сини светлинки…
— Да, видях ги. Вероятно е някаква хитрост на богинята на магията Хеката, но както сигурно сте забелязали, те не правят нищо. Олимп има силни вълшебни защити. Освен това, господарят на ветровете Еол е изпратил най-силните си подчинени да охраняват върха. Никой, освен боговете, не може да припари до Олимп по въздуха. Който се опита, ще бъде повален.
Вдигнах ръка.
— А това вашето телепортиране… дето се появявате ей така?
— Това също е пътуване по въздуха, Джаксън. Много е бързо, но боговете на вятъра са още по-бързи. Ако Кронос иска да стигне до Олимп, ще трябва да мине през целия град и да се качи с асансьора! Да виждате нещо подобно?
От устата на Хермес прозвуча адски нелепо — орди чудовища да се качват с асансьора по двайсетима и да слушат „Staying Alive“. Но въпреки това нещо продължаваше да ме гложди.
— Може само някои от вас да се върнат — предложих.
Богът нетърпеливо поклати глава.
— Не разбираш, Пърси Джаксън. Тифон е най-големият ни враг.
— Мислех, че най-големият ви враг е Кронос.
Очите му заискряха.
— Не, Пърси. Навремето Олимп едва не беше сразен от Тифон. Той е съпруг на Ехидна…
— Виждал съм я — измърморих. — Не ми беше симпатична.
— И баща на всички чудовища. Никога няма да забравим как за малко не ни унищожи! Как ни унижи! Тогава бяхме по-силни. Сега не можем да очакваме помощ от Посейдон, той води война на свой фронт. Хадес си стои в Подземното царство и няма да си мръдне пръста, а Деметра и Персефона са при него. Ще ни е нужна цялата ни останала мощ, за да удържим бурята. Не можем да разделим силите си, нито да го чакаме да стигне до Ню Йорк. Трябва да го преборим сега.