Зяпнах я.
— Откога стана специалист по магиите?
Силена се изчерви.
— Не прекарвам всичкото си време пред огледалото, както си мислят някои!
— Пърси — обади се Анабет. Тя се взираше в щита. — Погледни!
В бронзовата повърхност се отразяваше крайбрежието на Лонг Айлънд край летището „Ла Гуардия“. По тъмните води към Манхатън се носеха десетина катера, пълни с полубогове с брони. На първата лодка се развяваше лилаво знаме с избродиран черен ятаган. За първи път го виждах, но не беше трудно да се досетя какво представляваше: бойното знаме на Кронос.
— Огледай крайбрежието — заповядах. — Бързо!
Анабет премести образа на юг към пристанището. Край Елис Айлънд един ферибот пореше вълните. По палубата се бяха струпали жени-змии и цяла глутница хрътки от Подземното царство. Пред кораба плуваше стадо морски бозайници. В първия момент ги взех за делфини. След това различих кучешките им муцуни и мечовете на кръста им — това бяха телхини.
Образът отново се смени — брегът на Джърси, точно до входа на тунела Линкълн. Стотици чудовища маршируваха край спрелите на шосето коли — великани с огромни тояги, коварни циклопи, няколко огнедишащи дракона и накрая, за цвят, един танк от Втората световна война, който разбутваше колите в тунела.
— А какво става с простосмъртните извън Манхатън? — попитах. — Целият щат ли спи?
Анабет се намръщи.
— Не мисля. Но е странно. Доколкото виждам, всички в Манхатън спят. След това, в радиус от петдесетина мили около острова времето тече много бавно. Колкото по-близо си до Манхатън, толкова е по-бавно.
Показа ми сцена от магистралата за Ню Джърси. Беше събота вечер, затова движението не беше натоварено. Шофьорите изглеждаха будни, но колите едва-едва пъплеха. Над тях летяха птици в забавен каданс.
— Кронос — измърморих аз. — Той забавя времето.
— С помощта на Хеката, вероятно — обади се Кейти Гарднър. — Виждаш ли как колите се отклоняват от Манхатън, все едно някой подсъзнателно им внушава да се върнат обратно.
— Не знам какво става — измърмори недоволно Анабет. Тя адски мразеше да не знае нещо. — Ясно е само, че някак си са успели да оградят Манхатън с магия. Външният свят вероятно изобщо не осъзнава, че се е случило нещо. За простосмъртните, които пътуват към Манхатън, времето започва да тече толкова бавно, че изобщо не си дават сметка за това.
— Хванати са като мушици в кехлибар — прошепна Джейк Мейсън.
Анабет кимна.
— Следователно никой няма да ни се притече на помощ.
Обърнах се към приятелите си. Изглеждаха смаяни и изплашени. Не можех да ги виня. Щитът беше показал как към нас се приближават поне триста чудовища. А ние бяхме четирийсетима. Сами.
— Добре — заявих, — трябва да удържим Манхатън.
Силена придърпа бронята си.
— Пърси, Манхатън е огромен.
— Няма да позволим да го превземат! — отсякох. Длъжни сме да ги спрем.
— Прав е — обади се Анабет. — Боговете на вятъра няма да позволят на силите на Кронос да стигнат до Олимп, по въздуха, затова той ще се опита да нахлуе по суша. Трябва да запечатаме подстъпите към острова.
— Но те имат лодки — изтъкна Майкъл Ю.
По гърба ми полазиха тръпки. Изведнъж разбрах какво означаваха думите на Атина: „Не забравяй реките!“.
— Аз ще се погрижа за лодките — рекох.
Майкъл се намръщи.
— Как?
— Това си е моя работа — отвърнах. — Добре, значи остават мостовете и тунелите. Да предположим, че ще се опитат да нахлуят през центъра, поне първия път. Това е най-прекият маршрут към „Емпайър Стейт Билдинг“. Майкъл, твоите хора поемат моста Уилямсбърг. Кейти, хижата на Деметра отговаря за тунела в Бруклин. Напълнете го с кактуси и отровен бръшлян, каквото се сетите, но не им позволявайте да минат. Конър, вземи половината от хижата на Хермес и отивайте на моста Манхатън. Травис, с другата половина поемате моста Бруклин. И без никакви спирания за грабежи и плячкосване!
— Оооо! — изпъшкаха в един глас децата на Хермес.
— Силена, хижата на Афродита получава тунела в Куинс.
— О, богове! — обади се една от сестрите й. — Пето авеню ни е по път! Може да обиколим магазините, чудовищата ненавиждат аромата на „Живанши“!
— Но не се бавете — рекох. — Е, това с парфюма може, щом смятате, че ще има ефект.
Шест дъщери на Афродита едновременно ме целунаха по бузата.