— Достатъчно, стига! — Затворих очи, опитвах се да се сетя дали не бях забравил нещо. — Тунела Холанд. Джейк, ти отиваш там с хижата на Хефест. Използвайте гръцки огън, сложете капани и така нататък.
Той се ухили.
— С удоволствие. Имаме да им връщаме. За Бекендорф!
Братята му изръмжаха възторжено.
— Мостът на Петдесет и девета — продължих аз. — Клариса…
Млъкнах. Клариса я нямаше. Цялата хижа на Арес, проклети да са, си седеше в лагера.
— Ние ще се заемем с него — притече се на помощ Анабет. Обърна се към братята и сестрите си. — Малкълм, ти ще си отговорник на групата. По пътя активирайте план двайсет и три, както ти показах. Не допускайте по моста да минат неприятели.
— Тъй вярно!
— Аз ще остана с Пърси — продължи тя. — После ще дойдем при вас, или ще отидем там, където се нуждаят от нас.
Някой се обади:
— И умната, вие двамата! Да не трябва после да ви търсим!
Избухна смях, но аз реших да не му обръщам внимание.
— Добре — рекох. — Ще поддържаме връзка по мобилни телефони.
— Но ние нямаме мобилни телефони — възрази Силена.
Наведох се, измъкнах телефона от чантата на една спяща жена и го подхвърлих на Силена.
— Вече имате. Всички знаете номера на Анабет, нали? Ако ви потрябваме, обадете ни се от първия срещнат телефон. Използвайте го само веднъж, хвърлете го и следващия път вземете друг. Така на чудовищата ще им е по-трудно да ви открият.
Усмихнаха се, планът ми явно им допадаше.
Травис се прокашля.
— А ако попаднем на някой много хубав…
— Не, не може да го вземете — прекъснах го аз.
— Пфу!
— Пърси — обади се Джейк Мейсън. — Забрави тунела Линкълн.
Прехапах устни, за да не изругая на глас. Един танк и сто чудовища навлизаха в тунела, а аз вече бях разпределил всичките ни сили другаде.
В този миг от отсрещния тротоар се обади момичешки глас:
— Него може да оставиш на нас!
Това със сигурност беше най-приятната изненада в живота ми. Отряд от трийсетина момичета прекосиха Пето авеню. Бяха облечени с бели ризи, сребристи панталони и войнишки ботуши. Носеха мечове на кръста, колчани със стрели на гърба и лъкове в ръцете. Глутница бели горски вълци подтичваха край тях, на рамената на половината от момичетата бяха кацнали ловджийски соколи.
Водачката им беше с черна щръкнала коса и черно кожено яке. На главата си носеше сребърна диадема, която не беше в тон с обеците с череп и кости и тениската с надпис „Смърт на Барби!“ с изображение на кукла Барби със стрела в главата.
— Талия! — извика Анабет.
Дъщерята на Зевс се усмихна.
— Ловджийките на Артемида на вашите услуги!
Последваха прегръдки и целувки — е, поне от страна на Талия. Останалите ловджийки не обичаха да бъдат сред лагерници, особено пък сред момчета, но поне не започнаха да ни обстрелват, което за тях беше направо топъл прием.
— Къде се изгуби цяла година? — попитах Талия. — Ловджийките ти са станали два пъти повече!
Тя се разсмя:
— Това е дълга история. Обзалагам се, че моите приключения са били два пъти по-опасни от твоите, Джаксън!
— Мечтай си!
— Ще видим — закани се Талия. — Натупаме ли Кронос теб и Анабет отиваме на сандвичи и пържени картофки в онзи хотел на Западна Петдесет и шеста, имам много за разказване.
— „Льо Паркер Меридион“ — рекох. — Дадено. И благодаря за помощта!
Тя сви рамене.
— Ще ги размажем! Да вървим, момичета!
Талия докосна сребърната си гривна и в ръката й се разтвори щитът Егида. Лагерниците се отдръпнаха при вида на ужасяващата глава на Медуза, изкована в средата. Ловджийките поеха по улицата, следвани от вълците и соколите. Засега тунелът Линкълн беше подсигурен.
— Слава на боговете — измърмори Анабет. — Но ако не блокираме реките и лодките, охраната на мостовете и тунелите ще е безсмислена.
— Права си — отвърнах.
Погледнах лагерниците — изглеждаха мрачни и изпълнени с решителност. Опитах се да прогоня мисълта, че ги виждам за последен път.
— Вие сте най-великите герои на това хилядолетие — рекох. — Няма значение колко чудовища ще се изправят срещу вас. Сражавайте се смело и ще победим. — Вдигнах Въртоп и извиках: — За Олимп!
Те повториха бойния вик и четирийсет гласа отекнаха в околните сгради. За миг възгласът ни се извиси смело, но след това бързо заглъхна в тишината на десетте милиона заспали нюйоркчани.