— Ето го! — извика Анабет, която яздеше втория пегас.
И наистина — древното добиче беше точно в средата на атакуващия легион.
Предишния път Минотавърът беше само по бели боксерки. Не знам защо. Може би го бяха вдигнали от леглото, за да се изправи срещу мен. Този път обаче се беше приготвил за битка.
От кръста надолу носеше обикновени гръцки бойни доспехи — кожена поличка, укрепена с метални листове, бронзови наколенки и здраво завързани кожени сандали. Горната част на тялото му беше на бик — с козина, яки мускули и толкова огромна глава, че ми беше чудно как не се прекатурва напред от тежестта на рогата. Стори ми се по-едър от предишния път — сега беше поне три метра висок. На гърба си носеше двуостра бойна брадва и нямаше търпение да я използва. Щом ме видя да се спускам от въздуха (или по-вероятно ме подуши, тъй като зрението му не беше добро), той изръмжа и сграбчи една бяла лимузина.
— Пази се, Блекджак! — извиках.
— Какво? — обади се пегасът. — Не, не може да… о, конски богове!
Бяхме поне трийсет метра над земята, но лимузината се понесе към нас, като събаряше стълбовете на моста един след друг. Поркпай с Анабет зави рязко наляво, а Блекджак сви крилете си и се спусна надолу. Лимузината профуча на не повече от педя от главата ми. Скъса въжетата на моста и падна в Ийст Ривър.
Чудовищата закрещяха доволно, а Минотавърът сграбчи втора кола.
— Остави ни при лагерниците — заповядах на Блекджак. — Стой наоколо в очакване на сигнала ми, но внимавай да не пострадаш.
— С удоволствие, шефе!
Блекджак кацна зад един преобърнат училищен автобус, зад който се криеха двама лагерници. Щом копитата на пегаса докоснаха асфалта, скочих. След миг Блекджак и Поркпай се издигнаха обратно в небето.
Към нас притича Майкъл Ю. Той сигурно беше най-ниският командос на света. От ръката му висеше превръзка. Невестулчестото му лице беше омазано със сажди, колчанът му беше почти празен, но той се усмихваше щастливо.
— Добре, че успяхте да дойдете — рече той. — Водите ли подкрепление?
— Само ние сме — отвърнах.
— Значи сме мъртви — заключи той.
— Летящата ви колесница тук ли е? — попита Анабет.
— Не — поклати глава Майкъл. — Оставихме я в лагера. Казах на Клариса да я вземе, ако толкова я иска. Не си заслужава да се караме за глупости. Но тя заяви, че вече било твърде късно. Били сме погазили достойнството й за последен път, дрън-дрън-дрън.
— Е, поне си се опитал — помъчих се да го успокоя.
Майкъл сви рамене.
— Е, да. Макар че след това я направих на бъзе и коприва, когато заяви, че въпреки това нямало да се бие с нас. Така че едва ли ще промени мнението си. А, грозниците идат!
Опъна лъка и стреля. От стрелата се разнесе силно жужене и когато се удари в целта, избухна като акорд на електрическа китара, увеличен от най-големите тонколони на света. От звуковата вълна най-близките коли се разлетяха. Чудовищата захвърлиха оръжията си и с разкривени от болка лица притиснаха длани към ушите си. Някои побягнаха. Други направо се разпаднаха.
— Това беше последната ми звукова стрела — рече тъжно Майкъл.
— Подарък от баща ти? — попитах. — Бога на музиката?
Той се усмихна.
— Силната музика е вредна. За съжаление невинаги е смъртоносна.
Да, врагът вече се беше прегрупирал и пак пристъпваше към нас.
— Трябва да се оттеглим — рече Майкъл. — Кайла и Остин поставят капани по-нататък по моста.
— Не — възразих. — Доведи останалите и изчакайте да ви дам сигнал. Ще изтласкаме врага обратно в Бруклин.
Той се засмя.
— И как мислиш да го направим?
Извадих меча си.
— Пърси, нека дойда с теб — обади се Анабет.
— Опасно е — отвърнах. — Освен това, искам да помогнеш на Майкъл да координирате отбраната. Аз ще отвлека вниманието на противника. Вие се съберете тук. Преместете заспалите простосмъртни настрани. След това може да отстрелвате чудовищата от безопасно разстояние, докато те се занимават с мен. Това е вашата силна страна.
Майкъл изсумтя.
— Много благодаря.
Анабет неохотно кимна.
— Добре. Върви.
И преди да ме е напуснала смелостта, попитах:
— Няма ли да получа една целувка за късмет? Нали имаме такава традиция?
Помислих си, че ще ме удари. Вместо това, тя извади ножа си и се взря във вражеската армия, която се приближаваше.