— Върни се жив, водорасляк. И тогава ще си помисля.
Реших, че по-добро предложение няма да получа и изскочих иззад училищния автобус. Закрачих по моста, без да се прикривам, право срещу чудовищата.
Когато Минотавърът ме забеляза, в очите му пламна омраза. Той изрева — нещо средно между боен вик, мучене и силно оригване.
— Здрасти, теле загубено! — извиках аз. — Не те ли убих вече?
Той стовари копито върху един лексус и капака хлътна, все едно беше от готварско фолио.
Няколко жени-змии метнаха огнени копия по мен. Отклоних ги с меча. Една хрътка от Подземното царство скочи и аз отстъпих встрани. Лесно можех да я промуша, но се поколебах.
„Това не е госпожа О’Лиъри — напомних си, — а див звяр. Ако не я спреш, ще убие не само теб, но и приятелите ти.“
Хрътката нападна отново. Този път замахнах с Въртоп и тя се разпадна в облак прах и козина.
Отзад прииждаха още чудовища — змии, великани и телхини, — но Минотавърът изрева и те отстъпиха.
— Един срещу друг? — попитах. — Както предишния път?
Ноздрите на Минотавъра потръпваха. Те бяха мокри, зачервени и гнусни. Нямаше ли кой да му каже да си носи носни кърпички с алое вера в джоба на бронята? Чудовището извади брадвата си и я размаха във въздуха.
Беше красиво, макар и жестоко, все едно казваше: „Ей сега ще те изкормя!“. Двете остриета бяха във формата на омега — Ω — последната буква от гръцката азбука. Може би защото брадвата беше последното, което виждаха жертвите й. Дръжката беше дълга колкото самия Минотавър, бронзова, но увита с кожа. В основата на остриетата висяха нанизи с мъниста — явно бойни трофеи, взети от победените лагерници.
Така се ядосах, че сигурно очите ми заблестяха като на Минотавъра. Вдигнах меча си. Чудовищата крещяха и окуражаваха предводителя си, но когато избегнах първия удар на брадвата и я разсякох на две точно по средата на дръжката, виковете им секнаха.
— Мууу! — измуча той.
— Ха! — Завъртях се и го сритах в муцуната. Минотавърът политна назад, в последния момент запази равновесие и наведе глава да атакува.
Но не успя. Мечът ми изсвистя във въздуха и преряза единия рог, после другия. Минотавърът посегна да ме хване. Претърколих се настрани и грабнах половината от брадвата. Останалите чудовища смаяно мълчаха. Бяха се подредили в кръг около нас и ококорени ни наблюдаваха. Минотавърът измуча гневно. Той не беше кой знае колко умен, но сега от гняв стана направо безразсъден. Втурна се към мен и аз побягнах към ръба на моста, проправяйки си път през редицата скитски дракони.
Минотавърът сигурно предусещаше победата си. Смяташе, че се опитвам да му избягам. Чудовищата ликуваха. Но щом стигнах до края на моста, аз се обърнах и подпрях брадвата в перилото. Минотавърът дори не забави ход.
Хряс!
Той изненадано сведе поглед към дръжката на брадвата, която стърчеше от нагръдника му.
— Приятно ми беше да си поиграем — рекох.
Хванах го за краката и го преметнах през перилата. Той се разпадна във въздуха, същността му се върна обратно в Тартар.
Обърнах се към армията му. Вече бяха сто деветдесет и деветима срещу един. И аз взех най-логичното решение. Атакувах.
Сигурно се питате какво означава да си „неуязвим“ — дали чрез вълшебство избягвах вражеските удари, или оръжията се стоварваха върху мен, но не ме нараняваха. Честно казано, не помня. Единствената мисъл в главата ми беше, че няма да позволя на чудовищата да нахлуят в родния ми град.
Разсичах броните, все едно бяха от картон. Скитските дракони избухваха. Хрътките от Подземното царство се стопяваха. Удрях, замахвах, намушквах и дори може би един-два пъти избухвах в смях, налудничав смях, които уплаши мен самия. Виждах как спотаените зад гърба ми стрелци от хижата на Аполон не спират да стрелят и не позволяват на врага да се прегрупира. Накрая чудовищата се обърнаха и побягнаха — бяха останали живи не повече от двайсетина.
Втурнах се след тях, а зад мен идваха лагерниците.
— Ура! — извика Майкъл Ю. — Само така!
Изтласкахме ги обратно от моста в Бруклин. На изток небето просветляваше. Бях стигнал до будките за плащане на таксата за преминаване.
— Пърси — извика Анабет. — Върни се! Няма как да удържим толкова широк фронт!
Знаех, че е права, но пък се справях толкова добре. Исках да ги изтребя до крак.