— Почакай, Силена. Дори и да успееш да се измъкнеш от Манхатън, Клариса е упорита като магаре. Ядоса ли се…
— Моля те — прекъсна ме Силена. — Ще взема някой пегас. Сигурна съм, че ще се справя. Позволи ми да опитам.
Погледнах Анабет. Тя кимна.
Идеята не ми допадаше. Не смятах, че Силена имаше шанс да накара Клариса да се бие с нас. От друга страна, Силена не беше на себе си и ако останеше тук, лесно щеше да пострада. Може би щеше да е по-добре да се върне в лагера.
— Добре — рекох. — Само ти можеш да вразумиш Клариса.
Силена развълнувано ме прегърна, но в следващия миг смутено се дръпна и хвърли поглед към Анабет.
— Ъъъ, извинявай. Благодаря ти, Пърси! Няма да те подведа!
Тя хукна, а аз коленичих до Анабет и докоснах челото й. Все още имаше температура.
— Сладък си, когато си разтревожен — прошепна тя. — Така свъсваш вежди…
— Няма да ти позволя да умреш, преди да съм върнал дълга си към теб — отвърнах. — Защо пресрещна ножа?
— И ти би го направил, ако ставаше дума за мен.
Така беше. И двамата го знаехме. И въпреки това сякаш някой пробождаше сърцето ми с ледено желязо.
— Как разбра?
— Какво?
Огледах се, за да съм сигурен, че сме сами. След това се надвесих над нея и прошепнах:
— Незащитеното ми място… Ако не беше пресрещнала ножа, щях да загина.
Очите й се замъглиха. Дъхът й ухаеше на грозде, вероятно заради нектара.
— Не знам, Пърси. Просто нещо ми подсказа, че си в опасност. Къде… къде е онова място?
Не биваше да казвам на никого. Но това беше Анабет. Ако не можех да вярвам на нея, то на кого?
— На кръста, над опашката.
Тя вдигна ръка.
— Къде? Тук ли?
Докосна гръбнака ми и кожата ми настръхна. Плъзнах пръстите й към точката, която ме свързваше с живота ми на смъртен. Сякаш през тялото ми преминаха хиляда волта.
— Спаси ми живота — рекох. — Благодаря ти.
Анабет отдръпна ръка, но аз я задържах в шепа.
— Значи си ми длъжник — прошепна тя. — Както винаги, нали?
Гледахме как слънцето изгрява над града. По това време на деня улиците вече трябваше да са пълни с коли, но сега не се чуваха клаксони, нямаше минувачи по тротоарите.
В далечината виеше автомобилна аларма. Над Харлем се издигаше стълб черен дим. Зачудих се колко печки са останали включени след задействането на магията на Морфей, колко хора са заспали насред приготвянето на вечерята. Скоро щяха да избухнат още пожари. Всички в Ню Йорк бяха в опасност — и всички те зависеха от нас.
— Попита ме защо Хермес ми е ядосан — поде Анабет.
— Недей, трябва да почиваш…
— Не, искам да ти кажа. Отдавна ме гложди. — Тя раздвижи рамо и потръпна. — Миналата година Люк дойде при мен в Сан Франциско.
— Люк? — Все едно ме беше халосала с чук в главата. — У вас?
— Беше преди да слезем в лабиринта, преди… — тя замълча, но аз знаех какво щеше да каже: „Преди да се превърне в Кронос“. — Дойде с бяло знаме. Да поговорим. Изглеждаше изплашен. Каза, че Кронос щял да го използва, за да превземе света. Искаше да избяга, също както едно време. И ми предложи да тръгна с него.
— Но ти не му повярва.
— Разбира се. Реших, че е някакъв номер. Освен това… много неща се бяха променили от едно време. Отрязах го. Той се ядоса. Каза… Каза, че в такъв случай, по-добре да се изправя в двубой срещу него веднага, тъй като няма да имам втори шанс.
По челото й отново рукна пот. Разказът изсмукваше силата й.
— Спокойно — прошепнах. — Опитай се да поспиш.
— Не разбираш, Пърси. Хермес беше прав. Ако бях тръгнала с него, може би щях да успея да му повлияя. Или… Ножът беше в мен, а Люк беше невъоръжен. Можех…
— Да го убиеш? — попитах. — Знаеш, че това не е правилно.
Тя затвори очи.
— Люк заяви, че Кронос ще го използва като стъпало. Това бяха точните му думи. Кронос възнамерявал да го използва, за да стане още по-силен.
— И вече го направи — отвърнах. — Всели се в тялото му.
— А ако това е само временно? Ако Кронос замисля да стане още по-могъщ? Можех да го спра. Аз съм виновна за тази война.
Имах чувството, че отново съм попаднал в Стикс и бавно се разпадам. Спомних си как предишното лято двуликият бог Янус беше предупредил Анабет, че тя ще направи някакъв важен избор. Но пък това се беше случило след срещата й с Люк. Пан също й беше казал, че ще изиграе важна роля, макар и не такава, каквато смята.