Исках да я попитам за видението, което ми беше показала Хестия, за първите й дни с Люк и Талия. Знаех, че то е свързано с моето пророчество, но не разбирах по какъв начин.
Но преди да събера смелост да го направя, вратата на терасата се отвори. През прага пристъпи Конър Стол.
— Пърси — хвърли поглед на Анабет, сякаш се притесняваше да съобщи някаква лоша вест пред нея, — госпожа О’Лиъри се появи с Гроувър. Трябва да поговориш с него.
Гроувър закусваше във всекидневната. Беше облечен за битка с дебела броня от дървесна кора, закрепена с пластмасови свински опашки, от колана му висяха дебела тояга и флейта.
Децата на Деметра бяха организирали истински бюфет в кухнята на хотела и предлагаха всичко — от пица до ананасов сладолед. За съжаление Гроувър се беше нахвърлил на мебелите. Вече беше погълнал пълнежа на едно изящно кресло и сега дъвчеше подлакътника.
— Хей, това не е наше, използваме го временно! — рекох аз.
— Меее! — изблея той. По лицето му бяха полепнали късчета дунапрен. — Извинявай, Пърси. Просто… Мебелите от времето на Луи XVI са прекрасни! А и освен това, винаги ям мебели, когато…
— Когато си притеснен — обадих се. — Да, знам. Какво се е случило?
Той пристъпи от копито на копито.
— Чух за Анабет. Как е?
— Ще се оправи. Почива си.
Гроувър си пое дъх.
— Хубаво. Мобилизирах повечето природни духове в града, или по-точно тези, които проявиха готовност да се вслушат в думите ми. — Той потърка чело. — Нямах представа, че от жълъдите може да боли толкова. Както и да е, опитваме се да помогнем с каквото можем.
Разказа ми за своите схватки. Сатирите се били събрали в горната част на града, където не ни достигаха полубогове. Навсякъде било пълно с хрътки от Подземното царство, минавали през сенките и изскачали в тила ни и дриадите и сатирите ги прогонвали. В Харлем се появил млад дракон и десетина дриади загинали, преди да успеят да го победят.
Докато Гроувър говореше, влезе Талия с две от помощничките си. Кимна ми мрачно и излезе на терасата да види Анабет, след това се върна. Изслуша края на доклада на Гроувър, който ставаше все по-мрачен и по-мрачен.
— Изгубихме двайсет сатири в битка срещу великани във форт Вашингтон — нареждаше той с разтреперан глас. — Почти половината от тях ми бяха роднини. Накрая речните духове издавиха великаните, но…
Талия метна лъка си на гърба.
— Пърси, врагът приижда към мостовете и тунелите. Кронос не е единственият титан. Една от моите ловджийки е забелязала едър мъж в златиста броня начело на армия на брега на Джърси. Не знам кой е, но от него се излъчва мощ на титан или на бог.
Спомних си златистия титан от съня си, който беше избухнал в пламъци на върха на планината Отрис.
— Чудесно — измърморих. — А някакви добри новини?
Талия сви рамене.
— Запечатали сме тунелите на метрото към Манхатън. Най-добрите ми ловджийки се погрижиха за това. Врагът явно изчаква да се стъмни, за да атакува. Според мен Люк — тя се сепна — ъъъ… Кронос се нуждае от време, за да се съвземе след всяка схватка. Все още не е свикнал с новото си тяло. А и забавянето на времето около града изтощава силите му.
Гроувър кимна.
— Нощем и чудовищата са по-активни. Скрие ли се слънцето, ще изпълзят насам.
Опитах се да разсъждавам трезво.
— Някакви новини от боговете?
Талия поклати глава.
— Сигурна съм, че господарката Артемида щеше да е тук, ако можеше. Както и Атина. Но Зевс им е заповядал да останат при него. По последни данни, Тифон опустошава долината в Охайо. До обяд ще е стигнал Апалачите.
— Значи в най-добрия случай разполагаме с два дни, докато стигне до тук?
Джейк Мейсън се прокашля. До този момент беше стоял толкова тихо, че го бях забравил.
— Пърси, има още нещо — рече той. — Кронос се появи на моста Уилямсбърг, все едно знаеше, че ще си там. И пренасочи силите си към най-слабите ни места. Щом заехме позиции, той смени тактиката си. Почти не закачи тунела Линкълн, където бяха ловджийките. Атакува там, където бяхме най-слаби.
— Значи е разполагал с вътрешна информация — кимнах. — Шпионина…
— Какъв шпионин? — обади се Талия.
Разказах й за сребърната дрънкулка, която Кронос ми беше показал и чрез която вероятно някой от лагера му предаваше сведения.