Выбрать главу

— Лошо — поклати глава тя. — Много лошо.

— Няма как да разберем кой е — рече Джейк. — Всички бяхме там, когато Пърси разделяше отрядите.

— Какво може да направим? — попита Гроувър. — Да претърсим всички, за да намерим сребърния ятаган?

Обърнаха се към мен, очакваха решение. Не можех да покажа страха си, макар че явно нямахме надежда за победа.

— Няма да отстъпим — рекох. — Не можем да си позволим лов на вещици. Ако започнем да се подозираме един друг, само ще се изпокараме. Снощи се справихте чудесно. Не си и мечтая за по-смели воини. Изгответе график за постовете. Починете, докато можете. Очаква ни дълга нощ.

Останалите замърмориха одобрително. След това се разотидоха да поспят, да хапнат или да поправят оръжията си.

— Пърси, ти също трябва да си починеш — обади се Талия. — Ние ще държим под око положението. Върви си полегни. Довечера трябва да си във форма.

Не възразих. Потърсих най-близката спалня и се строполих на леглото с балдахин. Мислех, че от напрежение едва ли ще заспя, но очите ми веднага се затвориха.

В съня ми Нико ди Анджело беше сам в градината на Хадес. Беше изкопал трап в една от цветните лехи на Персефона, което определено едва ли щеше да я зарадва.

Изля чаша вино в дупката и занарежда:

— Нека мъртвите отпият отново. Нека се надигнат и приемат приношението ми. Мария ди Анджело, покажи се!

Появи се бял пушек. Вплътни се в човешки силует, но не беше майката на Нико, а момиче с черна коса, тъмна кожа и сребристи дрехи на ловджийка.

— Бианка! — ахна Нико. — Но…

— Не призовавай майка ни, Нико — предупреди го тя. — Забранено ти е да виждаш духа й.

— Защо? — попита той. — Какво крие баща ни?

— Болка — отвърна Бианка. — Омраза. Проклятие, което е свързано с великото пророчество.

— За какво говориш? — попита объркано Нико. — Искам да разбера!

— Това, което искаш, само ще те нарани. Не забравяй какво ти казах: неумението да прощаваш е най-големият недостатък на децата на Хадес.

— Знам — отвърна той. — Но аз се промених, Бианка. Престани да се опитваш да ме предпазиш!

— Нико, не разбираш…

Той махна с ръка през мъглата и образът на Бианка изчезна.

— Мария ди Анджело! — извика отново Нико. — Говори с мен!

Появи се нов образ. Не беше отделен дух, а по-скоро цяла сцена. В мъглата видях Нико и Бианка като малки, играеха си във фоайето на изискан хотел, гонеха се сред мраморни колони.

На едно канапе седеше жена. Носеше черна рокля, черни ръкавици и черна шапка с черен воал като актриса от някой филм от четирийсетте. Имаше усмивката на Бианка и очите на Нико.

В креслото до нея се беше разположил едър мъж в черен костюм. Смаяно си дадох сметка, че това беше Хадес. Той се беше привел към жената и развълнувано ръкомахаше и обясняваше:

— Моля те, скъпа, трябва да дойдеш с мен в Подземното царство. Не ме интересува какво ще каже Персефона! Там ще си в безопасност.

— Не, любов моя — отвърна жената с италиански акцент. — Искаш да отгледам децата ни в царството на мъртвите? За нищо на света!

— Мария, чуй ме. Войната в Европа настрои другите богове срещу мен. Изречено е пророчество. Децата ми вече не са в безопасност. Посейдон и Зевс ме накараха да се закълна, че повече няма да имам деца от простосмъртни.

— Но Нико и Бианка вече са родени. Това споразумение не ги…

— Не! Пророчеството говори за дете, което ще навърши шестнайсет. Зевс заповяда тези, които вече са родени, да бъдат закарани в лагера на полубоговете „за подходящо обучение“. Но аз знам какво означава това. В най-добрия случай ще бъдат наблюдавани непрестанно, затворени, ще ги настроят срещу мен. Още по-вероятно е изобщо да не рискува и да не позволи на децата ми да навършат шестнайсет. Ще намери начин да ги унищожи!

— Certamente — отвърна Мария. — Ще останем заедно. Зевс е un imbecille.

Възхитих се на смелостта й, но Хадес притеснено вдигна поглед към тавана.

— Мария, моля те. Зевс ми даде ултиматум до края на миналата седмица да му предам децата. Гневът му ще е ужасен, не мога да те крия постоянно. Останеш ли с децата, и ти ще си в опасност.

Жената се усмихна и аз отново се сепнах колко приличаше на дъщеря си.

— Ти си бог, обич моя. Ще ни закриляш. Няма да заведа Бианка и Нико в Подземното царство.