Хадес закърши ръце.
— В такъв случай… има и друга възможност. Знам едно място в пустинята, където времето не тече. Може да изпратя децата там само за известно време, заради собствената им безопасност и ние да останем заедно. Ще ти построя златен дворец на брега на Стикс.
Мария ди Анджело се засмя нежно.
— Колко си великодушен, любов моя. И щедър. Другите богове трябва да видят това, което виждам и аз, и тогава няма да ги е страх от теб. Но Нико и Бианка се нуждаят от майка. Те са малки. Боговете няма да им направят нищо лошо.
— Не познаваш роднините ми — рече мрачно Хадес. — Моля те, Мария, не мога да те загубя.
Тя докосна устните му с върха на пръстите си.
— Няма да ме загубиш. Изчакай ме да си взема чантата. Наглеждай децата.
Жената целуна господаря на мъртвите и се надигна от канапето. Хадес я гледаше как се качва по стълбите и като че ли всяка крачка, с която тя се отдалечаваше, късаше сърцето му.
В следващия миг внезапно скочи. Децата застинаха, все едно и те бяха усетили нещо.
— Не! — извика Хадес. Но дори и неговите божествени сили не бяха достатъчно бързи. Едва успя да издигне стена от черна енергия около децата, и хотелът избухна.
Ударът беше толкова силен, че целият образ се разпадна. Когато отново се появи, видях Хадес коленичил сред развалините, в обятията си държеше отпуснатото тяло на Мария ди Анджело. Около него се издигаха пламъци. В небосвода проблесна светкавица и отекна гръм.
Малките Нико и Бианка се взираха смаяно в майка си. Зад тях се появи фурията Алекто, съскаше и размахваше ципестите си криле. Децата като че ли не я забелязваха.
— Зевс! — Хадес размаха юмрук към небето. — Ще те смачкам! Ще си я върна!
— Не можете, господарю — обади се Алекто. — От всички безсмъртни точно вие трябва да почитате най-силно законите на смъртта.
Хадес гневно изръмжа. Помислих си, че ще приеме истинската си форма и така ще изпепели собствените си деца, но в последния миг той възвърна самообладанието си.
— Вземи ги — заповяда той на Алекто, сподавяйки риданията си — и изличи спомените им в Лета, а след това ги занеси в хотел „Лотос“. Зевс нищо няма да им направи, докато са там.
— На вашите заповеди, господарю — отвърна Алекто. — А тялото на жената?
— Вземи и него — прошепна задавено Хадес. — Погребете я според древните ритуали.
Алекто, децата и тялото на жената се стопиха в сенките, Хадес остана сам сред развалините.
— Предупредих те — обади се глас.
Той се обърна. Момиче в пъстроцветна рокля стоеше край димящото канапе. Беше с черна къса коса и тъжни очи. Едва ли беше на повече от дванайсет. Не знаех коя е, но ми се струваше позната.
— Имаш наглостта да се появиш тук? — изръмжа Хадес. — Ще те смачкам!
— Не можеш — отвърна момичето. — Мощта на Делфи ме закриля.
Потръпнах — това беше делфийският оракул! Значи така е изглеждала, когато е била млада и жива. В този си вид ми се стори дори по-страшна от мумията.
— Уби жената, която обичах! — изрева Хадес. — Виждаш ли какво причини пророчеството ти?!
Той се извиси над нея, но момичето не трепна.
— Зевс порази хотела с мълнията си, за да унищожи децата — рече тя, — защото ти се противопостави на волята му. Аз нямам нищо общо. Бях те предупредила да побързаш да ги скриеш.
— Не можех! Мария не искаше! Освен това, те са невинни!
— Но въпреки това са твои деца, което ги прави опасни. Дори и да ги оставиш в хотел „Лотос“, с това само отлагаш проблема. Нико и Бианка няма как да се върнат към света, докато не навършат шестнайсет.
— Заради твоето „велико пророчество“! Насилихте ме да се закълна, че няма да имам други деца. Не ми оставихте нищо!
— Само виждам бъдещето — рече оракулът. — Не мога да го променям.
В очите на бога пламнаха черни пламъци и се досетих, че щеше да последва нещо ужасно. Искаше ми се да извикам на момичето да побегне.
— В такъв случай, оракуле, чуй думите на Хадес — заяви той. — Може и да не успея да си върна Мария. Нито пък да те убия. Но душата ти е смъртна и нея мога да я прокълна!
Момичето се ококори.
— Не…
— Заклевам се — продължи Хадес, — че докато моите деца биват отхвърляни, докато страдам от твоето велико пророчество, делфийският оракул няма да има свой смъртен приемник. Няма да почиваш в мир. Никой няма да заеме мястото ти. Тялото ти ще се сбръчка и ще умре, а духът на оракула ще остане затворен в него. Ще изричаш горчивите си пророчества, докато не се разпаднеш на прах. И оракулът ще умре с теб!