— Познаваш ли ги? — попитах.
— Аха. Има голяма тяхна колония в Алберта. Много са добри в боя със снежни топки.
Когато великанът доближи, видях, че до него вървяха трима пратеници с човешки размери — полубог с броня, емпуса с огнена коса с черна рокля и висок мъж с костюм. Емпусата и мъжът вървяха хванати подръка и ако не бяха огнената коса и големите зъби на чудовището, щяха да приличат на възрастна двойка, тръгнала на театър.
Четиримата спокойно приближаваха. Люлките и детските площадки бяха празни. Единственият шум идваше от бълбукането на шадравана.
Погледнах Гроувър.
— Онзи с костюма е титан?
Той кимна уплашено.
— Прилича ми на фокусник. Мразя фокусниците. Винаги носят зайци.
Зяпнах.
— Страх те е от зайци?
— Меее! Гадини гадни! Само крадат целина от беззащитните сатири!
Талия се прокашля.
— Какво? — попита ядосано Гроувър.
— После ще поработим по страха ти от зайчета — рекох аз. — Те са вече тук.
Костюмарът пристъпи напред. Беше доста висок за човек — над два метра. Черната му коса беше вързана на опашка. Очите му бяха скрити зад кръгли слънчеви очила, но не те, а лицето му грабваше вниманието. Кожата беше покрита с белези, все едно е била разкъсвана от някакво дребно животно — полудял хамстер, например.
— Пърси Джаксън — рече той мазно. — За мен е чест.
Емпусата до него изсъска. Сигурно вече я бяха осведомили, че миналото лято бях унищожил две от посестримите й.
— Скъпа — обърна се към нея костюмарът, — защо не се настаниш по-удобно ей там, а?
Тя го пусна и се отдръпна на една пейка.
Погледнах полубога с бронята. В първия момент не го бях разпознал заради новия шлем, но сега виждах, че това беше старият ми приятел Етан Накамура, който се беше опитал да ме наръга в гръб. Носът му беше като смачкан домат заради сблъсъка ни на моста Уилямсбърг. Това ми пооправи настроението.
— Здрасти, Етан. Чудесно изглеждаш!
Той ми хвърли убийствен поглед.
— Нека не изпадаме в дрязги. — Костюмарът протегна ръка. — Прометей.
Толкова се изненадах, че не поех протегнатата десница.
— Онзи, дето е откраднал огъня? И после са го приковали към скала и орел е разкъсвал вътрешностите му?
Прометей потръпна. Докосна белезите на лицето си.
— Да не споменаваме орлите, моля. Но да, аз откраднах огъня от боговете и го дадох на вашите прадеди. В замяна всемилостивият Зевс ме прикова на скалата и ме измъчва цяла вечност.
— Но…
— Как съм се освободил? Херкулес го направи преди хилядолетия. Затова имам слабост към героите. Някои са доста благородни.
— За разлика от вашите спътници — отбелязах.
Гледах Етан, но Прометей явно реши, че говоря за емпусата.
— А, демоните не са толкова лоши — рече той. — Просто трябва да следиш винаги да са добре нахранени. А сега, Пърси Джаксън, нека да поговорим.
Посочи една маса за пикник и седнахме. Талия и Гроувър останаха прави зад мен.
Синьокожият великан подпря бялото знаме на едно дърво и се заигра на детската площадка. Стъпи на катерушките и ги счупи, но като че ли не беше ядосан. Само се намръщи и изненадано възкликна. След това скочи във фонтана и разпука циментовото корито. При досега с крака му, водата замръзна. От колана му висяха големи плюшени животни, от онези, които печелиш по стрелбищата. Напомняше ми на Тайсън и мисълта, че може да се изправя срещу него на бойното поле, ме натъжи.
Прометей се приведе напред и сплете пръсти. Изглеждаше искрен, добронамерен и мъдър.
— Пърси, армията ви е слаба. Няма как да спрете една нова атака.
— Ще видим.
Той се намръщи, все едно наистина беше загрижен какво ще се случи с мен.
— Пърси, аз съм титанът на предвидливостта. Знам какво ще се случи.
— И също така титан на лъжливите съвети — обади се Гроувър. — Повтарям: лъжливите.
Прометей сви рамене.
— Така е, сатире. Но в предишната война бях на страната на боговете. Тогава казах на Кронос, че силите му не са достатъчни и ще загуби. И се оказах прав. Виждате, че познавам кой ще спечели. А сега подкрепям Кронос.
— Защото Зевс те е приковал към скалата — предположих.
— Да, отчасти. Не отричам, че търся отмъщение. Но това не е единствената причина, поради която подкрепям Кронос. Това е най-мъдрият избор. Тук съм, защото смятам, че може да се вслушате в гласа на разума.