Выбрать главу

Започна да рисува по масата с пръст. По бетона се появиха златисти линии.

— Това е Манхатън. Нашите войски са тук, тук, тук и тук. Знаем вашия брой. Ние сме двайсет пъти повече.

— Шпионинът ви продължава да изнася информация предположих.

Прометей се усмихна.

— Така или иначе, нашите сили се увеличават с всеки изминал ден. Довечера Кронос ще атакува отново. И ще ви смаже. Колкото и да сте смели, няма как да задържите целия Манхатън. Ще бъдете принудени да се оттеглите до „Емпайър Стейт Билдинг“. И там ще бъдете избити. Знаеш го. Това ви чака.

Сетих се за рисунката на Рейчъл, която бях зърнал в съня си — армия чудовища в подножието на „Емпайър Стейт Билдинг“. Спомних си думите на младото момиче, което беше оракулът: „Само виждам бъдещето. Не мога да го променям.“ Прометей говореше с такава категоричност, че ми беше трудно да не му повярвам.

— Няма да го допусна — заявих.

Титанът изтупа някаква прашинка от ревера на костюма си.

— Разбирам, Пърси. Вие разигравате отново Троянската война. Историята се повтаря. Това, което е било, се появява отново — така, както се прераждат чудовищата. Голяма обсада. Две армии. Единствената разлика е, че сега вие сте защитниците. Вие сте Троя. Знаеш какво е станало с троянците, нали?

— Да не би да възнамерявате да напъхате дървен кон в асансьора на „Емпайър Стейт Билдинг“? — попитах. — Успех!

Прометей се усмихна.

— Троя е била напълно унищожена, Пърси. Не би искал това да се случи и тук, нали? Предай се и Ню Йорк ще бъде пощаден. На хората ти ще им бъде дадена амнистия. Лично аз ще гарантирам сигурността ви. Остави Кронос да превземе Олимп. Какво значение има? Така или иначе, Тифон ще унищожи боговете.

— Аха — измърморих. — И очаквате да повярвам, че Кронос ще пощади града?

— Той не иска нищо друго, освен Олимп — увери ме титанът. — Мощта на боговете е свързана с техния престол. Нали видя какво стана с Посейдон, когато подводният му дворец беше нападнат?

Потреперих, спомних си колко състарен и изнемощял изглеждаше баща ми.

— Да — продължи тъжно Прометей, — знам, че не ти е лесно. Когато Кронос унищожи Олимп, боговете ще избледнеят. Ще бъдат толкова слаби, че лесно ще ги победим. Кронос възнамерява да се качи на Олимп, докато Тифон отвлича вниманието им на запад. Много по-лесно е. Ще дадем много по-малко жертви. Би трябвало да си даваш сметка, че в най-добрия случай само ще ни забавиш. Вдругиден Тифон ще е стигнал до Ню Йорк и няма да имате никакви шансове. Боговете и Олимп пак ще бъдат унищожени, но от това ще пострадат всички. Ще е много по-зле и за вас, и за града. И в двата случая титаните ще вземат властта.

Талия стовари юмрук на масата:

— Аз служа на Артемида! Ловджийките ще се бият до последния си дъх. Пърси, нали не възнамеряваш да послушаш този лакей?

Уплаших се, че титанът ще я изпепели, но той само се усмихна.

— Твърде смела си, Талия Грейс.

Тя застина.

— Това е фамилията на майка ми. Аз не я използвам.

— Както желаеш — отвърна нехайно Прометей, но си личеше, че й е влязъл под кожата. За първи път чувах фамилията на Талия. С нея тя можеше да мине за едва ли не нормална девойка. Не толкова загадъчна и могъща. Титанът продължи: — Така или иначе, не е нужно да сме врагове. Винаги съм помагал на човечеството.

— Глупости! — възкликна Талия. — Когато хората за първи път са направили жертвоприношение за боговете, ти си ги измамил, така че да получиш най-хубавото парче месо. Дал си ни огъня, за да ядосаш боговете, а не от загриженост към нас.

Той поклати глава.

— Не е толкова просто. Аз спомогнах за оформянето на вашата същност.

В ръката му се появи мека топка глина. Той набързо направи от нея фигурка с ръце и крака. Човечето от глина нямаше очи, но се защура по масата, като се спъваше в пръстите на Прометей.

— Аз шепна в ухото на хората от зората на тяхното съществуване. Аз съм вашето любопитство, вашият изследователски дух, вашата изобретателност. Помогнете ми да ви спася, Пърси. Направи го и ще дам нов дар на човечеството — ново откритие, по-важно и от огъня, благодарение на което ще направите нова стъпка напред. Подобен напредък не можете да постигнете под властта на боговете. Те няма да го позволят. Очаква ви нов златен век. В противен случай…

Той стисна юмрук и с един удар смачка глиненото човече на палачинка.