Кронос се изсмя.
— Доста слабо, Персей Джаксън. Явно Люк има право, че не си особено добър с меча.
Всичко плуваше пред очите ми. Знаех, че нямам много време.
— Люк се мислеше за голяма работа — рекох. — Но поне си беше той самият.
— Ще е жалко да те убия сега — измърмори Кронос, — преди да съм довършил замисъла си. Ще ми е приятно да видя ужаса в очите ти, когато осъзнаеш как възнамерявам да унищожа Олимп.
— Твоят кораб няма да стигне до Манхатън.
Ръката ми пулсираше. Пред очите ми играеха черни петна.
— И защо? — Златните очи на Кронос заискряха. Лицето му — лицето на Люк — беше като маска, неестествено и осветено отвътре от някаква зла сила. — Да не би да разчиташ на приятеля си с експлозивите?
Сведе поглед към басейна и извика:
— Накамура!
Момче в пълно старогръцко бойно снаряжение излезе напред. Лявото му око беше скрито с черна превръзка. Познавах го, разбира се: Етан Накамура, син на Немезида. Миналото лято му бях спасил живота в лабиринта и в замяна дребният негодник беше помогнал на Кронос да излезе от Тартар.
— Успех, господарю — докладва Етан. — Намерихме го точно там, където ни казахте.
Плесна с ръце и двама великани издърпаха Чарлз Бекендорф. За миг сърцето ми застина. Едното му око беше подуто, ръцете и лицето му бяха издрани. Бронята му я нямаше, ризата му беше разкъсана.
— Не! — извиках.
Бекендорф прикова поглед в мен. После многозначително се взря в ръката си, сякаш искаше да ми даде някакъв знак. Часовника! Не му го бяха взели, а в него беше скрит предавателят. Дали не искаше да ми подскаже, че все още можеше да взриви експлозивите? Не, чудовищата със сигурност се бяха отървали от тях.
— Намерихме го на палубата — заяви единият от великаните, — опитваше се да се промъкне в трюма при двигателите. Може ли да го изядем?
— След малко. — Кронос изгледа намръщено Етан. — Сигурен ли си, че не е сложил експлозивите?
— Вървял е към трюма, господарю.
— Откъде знаеш?
— Ами… — Етан смутено се размърда. — Натам вървеше. И сам ни го каза. Торбата му е пълна с експлозиви.
Изведнъж ми просветна — Бекендорф ги беше заблудил! Разбрал е, че ще го заловят, и се е обърнал, за да изглежда, че върви към трюма. Беше ги убедил, че все още не е успял да стигне до двигателите. Гръцкият огън все още можеше да бъде възпламенен! Но това с нищо не ни помагаше, освен ако не измислех как да се измъкнем от кораба и да задействаме детонатора.
Кронос се поколеба.
„Хайде, повярвай му!“ — примолих се аз. Ръката така ме болеше, че едва стоях на краката си.
— Отвори торбата! — заповяда Кронос.
Един от великаните дръпна торбата с експлозивите от рамото на Бекендорф. Надникна вътре, изсумтя и я обърна. Чудовищата уплашено отскочиха назад. Ако вътре наистина имаше стъкленици с гръцки огън, от удара в палубата щяха да избухнат и всичко наоколо щеше да се разлети във въздуха. Но в нея бяха останали само десетина консерви с компот от праскови.
Кронос шумно си пое дъх, опитвайки се да овладее гнева си.
— А дали случайно не е бил край спасителната лодка, когато сте го заловили? — попита заплашително той.
Етан пребледня.
— Ами…
— И на никой ли не му мина през ума да слезе да провери трюма с двигателите?
Етан се сви ужасено, завъртя се на пети и хукна.
Изругах наум. Разполагахме само с няколко минути, преди да обезвредят експлозивите. Отново улових погледа на Бекендорф, като се надявах, че ще се досети какво го питам. Колко?
Той направи кръгче с палец и показалец. НУЛА. Детонаторът се задействаше веднага. Ако Чарлз натиснеше копчето на предавателя, корабът щеше да избухне веднага. Нямаше как да се отдалечим достатъчно, за да го използва. Чудовищата щяха да ни убият, или да обезвредят експлозивите. Или и двете.
Кронос се обърна към мен с изкривена усмивка.
— Надявам се да извиниш некомпетентните ми служители, Пърси Джаксън, но това вече е без значение. Сега си в ръцете ми. От седмици знаехме, че ще дойдеш.
Протегна ръка и размаха сребърна гривна с гравиран на нея ятаган — символ на повелителя на титаните.
Болката в ръката ми пречеше да мисля ясно, но въпреки това прошепнах:
— Устройство за комуникация… Шпионин в лагера.