— Но въпреки това не е постъпил правилно — настоях. — Люк е бил малък. Хермес не му е помагал, не му е попречил да тръгне по пътя на злото.
Талия метна лъка на рамо. За пореден път установих колко по-силна изглеждаше, откак беше престанала да пораства. Виждаше се едва ли не сребристо сияние около нея — благословията на Артемида.
— Пърси — каза тя, — не бива да съжаляваш Люк. Всеки от нас е трябвало да преодолява трудности. С всички полубогове е така. Родителите ни рядко се появяват. Но Люк е направил своя избор. Никой не го е насилил. Честно казано…
Озърна се, за да се увери, че сме сами.
— Тревожа се за Анабет. Ако се наложи да се изправи срещу Люк на бойното поле, не знам какво ще направи. Винаги е имала слабост към него.
Лицето ми пламна.
— Ще се справи.
— Не съм сигурна. След онази нощ, когато си тръгнахме от дома на майка му, Люк изведнъж се промени. Стана мрачен и безразсъден, като че ли постоянно се опитваше да се докаже. Когато Гроувър ни намери и ни поведе към лагера… Ами, всъщност бяхме загазили толкова, просто защото Люк беше загърбил всякаква предпазливост. Искаше да се бие с всяко срещнато чудовище. За Анабет това не беше проблем. Люк беше нейният герой. Тя разбираше само, че родителите му са го наскърбили и затова го защитаваше. И сега още продължава да го защитава. Искам да кажа… Не падай в същия капан. Люк се е отдал на Кронос. Не можем да си позволим да започнем да го съжаляваме.
Отместих поглед към пожарите в Харлем, питах се колко спящи простосмъртни бяха в опасност заради направения от Люк лош избор.
— Права си — рекох.
Талия ме потупа по рамото.
— Отивам да проверя ловджийките и след това възнамерявам да подремна малко. И ти трябва да поспиш.
— Не ми трябват повече сънища.
— Да, ужасни са. — Тя направи такава физиономия, че се зачудих какви ли сънища сънуваше. Това беше често срещан проблем сред полубоговете: колкото по-напечено станеше, толкова по-мрачни и по-чести бяха кошмарите ни. — Но не се знае кога ще имаш отново възможност за почивка. Очаква ни дълга нощ — може би последната ни нощ.
Колкото и да не ми се искаше, трябваше да призная, че е права. Кимнах уморено и й връчих делвата на Пандора.
— Направи ми услуга. Заключи я в касата на хотела, моля те. Имам алергия към урни.
— Няма проблем — усмихна се Талия.
Открих най-близкото легло и заспах. И естествено, сънувах кошмари.
Видях подводния палат на баща ми. Вражеската армия се беше приближила още повече, сега беше само на няколкостотин метра от двореца. Крепостната стена беше напълно срината. Храмът, върху който татко беше разположил щаба си, гореше.
Вгледах се в ковачницата, където брат ми в компанията на още няколко циклопа обядваха с делви хрупкаво фъстъчено масло (не ме питайте какъв вкус има то под водата, не искам да знам). Изведнъж външната стена на ковачницата избухна. Появи се един въоръжен циклоп, олюля се и се стовари върху масата с храната. Тайсън коленичи да му помогне, но вече беше късно. Циклопът се разпадна и се превърна в морска тиня.
През дупката в стената се виждаха атакуващи гиганти. Тайсън сграбчи пиката на поваления воин и изкрещя на останалите ковачи нещо — вероятно бойния вик „За Посейдон!“, но тъй като устата му беше пълна с фъстъчено масло, се чу като: „Пфъ-съ-о!“. Събратята му грабнаха чукове и шила, изреваха: „Фъстъчено масло!“ и се спуснаха след него в битката.
След това се озовах другаде, зад Етан Накамура в лагера на врага. Изтръпнах — не само защото армията беше огромна, а защото познавах и мястото.
Намирахме се в гората на Ню Джърси, от двете страни на неподдържан път се издигаха сгради и стари билбордове. Повалена ограда обикаляше около голям двор, пълен с излети от бетон статуи. Надписът на постройката се четеше трудно, тъй като беше с ръкописни наклонени червени букви, но аз знаех какво гласеше: „Градинските джуджета на леля М“.
От години не се бях сещал за това място. Личеше си, че е изоставено. Статуите бяха изпочупени и изрисувани със спрей. Един бетонен сатир — чичото на Гроувър Фердинанд — беше останал без ръка. Част от покрива на сградата се беше срутил. На вратата беше закачен голям жълт надпис: „Прокълнато и конфискувано“.
В двора бяха опънати стотици палатки. Най-много бяха чудовищата, но тук-там имаше и наемници в бойни униформи и полубогове с брони. Отпред висеше лилаво-черно знаме, охранявано от двама огромни синьокожи хиперборейци.