Етан клечеше пред близкия огън. До него седяха още двама полубогове и остреха мечовете си. Вратата на халето се отвори и се показа Прометей.
— Накамура! — извика той. — Господарят те вика.
Етан скочи сепнато.
— Станало ли е нещо?
Титанът се усмихна.
— Ще разбереш.
Един от полубоговете се обади подигравателно:
— Сбогом! Приятно ми беше, че се познавахме.
Етан оправи колана, на който висеше мечът, и влезе в работилницата.
Като се изключеше дупката в покрива, вътре всичко си беше както го помнех. Статуи на хора, застинали с отворена за писък уста. Масите бяха преместени в ъгъла. Между автомата за напитки и тостера за сандвичи беше поставен голям златен трон. На него се беше разположил Кронос с ятагана си на коленете. Беше облечен с джинси и тениска и така умислен приличаше на истински човек — като младия Люк, който бях видял да умолява Хермес да разкрие съдбата му. Той забеляза Етан и лицето му се изкриви в нечовешка усмивка. Златистите очи заискряха.
— Накамура. Как ти се сториха преговорите?
Етан се поколеба.
— Господарят Прометей би могъл да ви даде по-точна преценка…
— Но аз питам теб.
Здравото око на Етан шареше уплашено между стражите от двете страни на Кронос.
— Ами… Мисля, че Джаксън няма да се предаде. Никога.
Кронос кимна.
— Да искаш да ми кажеш още нещо?
— Ъъъ… не, господарю.
— Виждаш ми се притеснен, Етан.
— Не, не, господарю. Просто… чух, че това е леговището на ъъъ…
— Медуза? Да, така е. Прекрасно местенце, нали? За съжаление Медуза все още не се е преродила, след като Джаксън я уби. Няма защо да се страхуваш, че може да те прибави към колекцията си. Освен това, тук има много по-могъщи сили от нея.
Кронос се обърна към лестригона, който се тъпчеше с пържени картофки. Вдигна ръка и великанът замря. Картофките застинаха във въздуха между ръката и устата му.
— Защо да вкаменяваш, когато можеш да спреш времето? — подхвърли зловещо Кронос. Златните му очи се впиха в Етан. — Още нещо исках да те питам. Какво стана снощи на моста Уилямсбърг?
Етан потрепери. По челото му изби пот.
— Ннне знам, господарю.
— Помисли си хубаво. — Кронос се надигна от трона. — Опита се да промушиш Джаксън и тогава се случи нещо. Нещо, което не му беше мястото там. Онова момиче, Анабет, скочи пред меча ти.
— Искаше да го спаси.
— Но той е неуязвим — прошепна титанът. — Видя го с очите си, нали?
— Няма друго обяснение. Може би е забравила.
— Забравила — повтори Кронос. — Да, сигурно е забравила. „О, богове, забравих, че приятелят ми е неуязвим и пресрещнах меча. Ох!“ Кажи ми, Етан, къде се целеше, когато замахна да прободеш Джаксън?
Синът на Немезида се намръщи. Преплете пръсти, все едно държеше меч с две ръце, и се престори, че замахва.
— Не съм сигурен, господарю. Случи се толкова бързо. Не се целех в определено място.
Кронос забарабани по ятагана си.
— Разбирам — рече с леден глас. — Ако случайно паметта ти се подобри…
Изведнъж господарят на титаните потрепери. Лестригонът в ъгъла се събуди и картофките литнаха към устата му. Кронос политна и се отпусна в трона си.
— Господарю? — пристъпи към него Етан.
— Аз… — гласът беше слаб, но със сигурност беше на Люк. В следващия миг Кронос стисна зъби. Вдигна ръка и с мъка присви пръсти, сякаш те не му се подчиняваха.
— Спокойно — рече той, гласът му отново беше студен и овладян. — За миг ми прилоша.
Етан облиза устни.
— Той продължава да се бори с вас, нали? Люк…
— Глупости! — извика Кронос. — Ако повториш тази лъжа, ще ти отрежа езика! Прекършил съм волята на момчето. Просто се приспособявам към ограниченията на тялото му. Затова ми е нужна почивка. Неприятно е, но е само временно неудобство.
— Както кажете, господарю.
— Ти! — Кронос посочи с ятагана си една жена-дракон със зелена броня и зелен шлем. — Царица Сес, нали?
— Да, госссподарю.
— Малката ни изненада готова ли е?
Царицата оголи зъби.
— Да, госссподарю. Чудесссна изненада.
— Прекрасно — отвърна Кронос. — Предайте на брат ми Хиперион да прехвърли главния отряд в района на Сентрал парк. Полубоговете ще бъдат толкова изненадани, че няма да успеят да ни спрат. Върви, Етан. И се постарай да опресниш паметта си. Ще поговорим отново, след като превземем Манхатън.