Етан се поклони и сънят ми отново се промени. Видях Голямата къща в лагера, само че този път тя беше боядисана в червено, а не в синьо. Момчетата на игрището за волейбол бяха с прически от началото на деветдесетте, които сами по себе си бяха напълно достатъчни, за да плашат чудовищата.
Хирон стоеше до верандата и разговаряше с Хермес и една жена с бебе на ръце. Косата на Хирон беше по-къса и по-тъмна. Хермес носеше обичайния си анцуг с крилати кецове. Жената беше висока и красива, с руса коса, грейнали очи и мила усмивка. Увитото в синьо одеялце бебе пищеше, все едно го водеха на заколение.
— За нас е чест да ви приветстваме тук — обърна се притеснено Хирон към жената. — Отдавна не сме допускали простосмъртни в лагера.
— Не я окуражавай — изръмжа Хермес. — Мей, не бива да го правиш.
Трудно ми беше да повярвам, че това е Мей Кастелан. Изобщо не приличаше на старицата, която бях видял. Изглеждаше невероятно жизнена и лъчезарна, личеше си, че е от хората, които постоянно се усмихват и даряват щастие на околните.
— О, стига си се тревожил — смъмри го нежно Мей и залюля бебето. — Нуждаете се от оракул, нали? Старият е мъртъв от… поне от двайсет години, нали?
— И повече — обади се мрачно Хирон.
Хермес ядосано вдигна ръце.
— Не ти разказах тази история, за да се пробваш. Опасно е. Хирон, кажи й!
— Така е — кимна Хирон. — Отдавна съм забранил да се правят нови опити. Не знаем какво се е случило. Човечеството като че ли е загубило способността да приема духа на оракула.
— Да, казахте ми го вече — рече Мей Кастелан. — Но аз съм сигурна, че ще успея. Хермес, това е моят шанс да направя нещо добро. Неслучайно ми е дадена дарбата да виждам през мъглата.
Искаше ми се да й извикам да спре. Знаех какво ще стане. Най-сетне разбирах какво е разрушило живота й. Но не можех да си отворя устата.
Хермес изглеждаше не толкова притеснен, колкото обиден:
— Ако станеш оракул, не можеш да се омъжиш — оплака се той. — Няма да бъдем заедно.
Мей сложи ръка на рамото му.
— И без това няма да останеш с мен завинаги, нали? Тъй или инак, скоро ще си тръгнеш. Ти си безсмъртен.
Той понечи да възрази, но тя плъзна длан надолу по гърдите му.
— Знаеш, че съм права. Не се мъчи да ме лъжеш. Освен това, имаме прекрасно дете. Ако стана оракул, пак ще мога да се грижа за Люк, нали?
Хирон се прокашля.
— Честно казано, не знам как това ще се отрази на духа на оракула. Жена, която е родила… Доколкото знам, това никога не се е случвало. Ако духът не приеме…
— Ще ме приеме — настоя Мей.
„Не — едва не извиках, — няма да те приеме!“
Мей Кастелан целуна бебето и го подаде на Хермес.
— Ей сега се връщам.
Усмихна им се уверено за последен път и се качи по стълбите.
Хирон и Хермес крачеха мълчаливо. Бебето проплакваше.
Зелена светлина обля прозорците на къщата. Лагерниците спряха играта на волейбол и се взряха в таванското помещение. Студен вятър премина през ягодовите поля.
Хермес явно го усети.
— Не! — изкрещя той. — Не!
Бутна бебето в ръцете на Хирон и изтича към верандата. Но преди да стигне до вратата, в слънчевия следобед отекна смразяващ кръвта писък.
Изправих се толкова рязко, че си ударих главата в нечий щит.
— Ау!
— Извинявай. — Анабет се беше надвесила над мен. Тъкмо се канех да те събудя.
Потрих глава, още не можех да прогоня тревожните видения. Сега вече всичко ми беше ясно: Мей Кастелан се беше опитала да стане оракул. Не е знаела за проклятието на Хадес духът да не намери нов приемник. Хирон и Хермес също не са го знаели. Не са и подозирали, че пробвайки се да заеме мястото на оракула, Мей ще полудее, ще бъде измъчвана от страшни видения, очите й ще светят в зелено и ще зърва откъслечни картини от бъдещето на сина си.
— Пърси? Добре ли си? Какво се е случило?
— Нищо — излъгах. — А ти… Защо си с броня? Трябва да си почиваш.
— А, вече се оправих — отвърна тя, макар че все още беше бледа. Едва си движеше дясната ръка. — Нектарът и амброзията вършат чудеса.
— Аха. Нали не възнамеряваш да участваш в битката?
Анабет протегна здравата си лява ръка и ми помогна да се изправя. Кръвта бушуваше в главата ми. Навън небето беше лилаво-червено.