Выбрать главу

— Имате нужда от всеки, който може да се държи на краката си — рече тя. — Току-що погледнах щита си. Врагът е…

— Напредва на юг през Сентрал парк — прекъснах я. — Да, знам.

Разказах й набързо част от сънищата си. Не споделих видението си за Мей Кастелан, защото не ми се говореше за това. Също така си спестих и предположението на Етан, че Люк все още се бори с Кронос за контрол над тялото си. Не исках да й вдъхвам напразни надежди.

— Мислиш ли, че Етан подозира кое е слабото ти място? — попита тя.

— Не знам — признах. — Не каза нищо на Кронос, но ако се досети…

— Не бива да го позволим.

— Следващия път ще го тупна по-здраво по главата предложих. — Някаква идея каква е изненадата, която ни готви Кронос?

Анабет поклати глава.

— Не видях нищо в щита, но не обичам изненадите.

— И аз така.

— Още ли смяташ да спориш с мен за идването ми? — попита Анабет.

— Не. Убеди ме.

Тя успя да се засмее, което ме зарадва. Грабнах меча си и поехме на обиколка на позициите ни.

Талия и предводителите на хижите ни чакаха край езерото. В сумрака блещукаха светлините на града. Сигурно голяма част от тях бяха автоматични и се включваха сами. По брега на езерото имаше фенери и заради тях водата и дърветата изглеждаха още по-заплашителни.

— Идват — потвърди Талия и посочи на север със сребриста стрела. — Една от моите разузнавачки току-що докладва, че са пресекли реката в Харлем. Нашите не са успели да ги спрат. Армията им е… — тя сви рамене. Огромна.

— Ще ги пресрещнем в парка — рекох. — Гроувър, готов ли си?

— По-готови няма да станем. Паркът е най-подходящото място за горските духове.

— Ще ги спрем! — разнесе се глас. Един много стар и дебел сатир си проправи път напред. Беше облечен с броня от дървесна кора, която покриваше едва половината му шкембе.

— Леней? — ахнах.

— Не се прави на изненадан — скара ми се той. — Аз съм начело на Съвета и ти ми каза да открия Гроувър, нали? Е, открих го и няма да оставя един отлъчен в изгнание младок да предвожда сатирите без моята помощ!

Гроувър едва се сдържаше да не се разсмее зад гърба му. Възрастният сатир се огледа самодоволно и заяви:

— Не се бойте! Ще спрем титаните!

Не знаех дали да се смея, или да се ядосам, но успях да задържа сериозно изражение на лицето си.

— Ами… добре. Гроувър, поне няма да си сам. Анабет и хижата на Атина ще бъдат с теб. Както и аз и… Талия?

Тя ме потупа по рамото.

— Съмняваш ли се в нас? Ловджийките са готови.

Обърнах се към останалите предводители.

— На вас ви остава не по-маловажна задача. Вие трябва да охранявате другите подстъпи към Манхатън. Знаете колко лукав е Кронос. Вероятно целта му е да отвлече вниманието ни с тази атака и да се промъкне зад гърба ни. От вас зависи да не го допуснете. Наясно ли сте кой тунел и кой мост трябва да охранявате?

Представителите на хижите кимнаха мрачно.

— Да вървим тогава — рекох. — И успех на всички!

Тропотът на вражеската армия се чуваше отдалеч.

Шумът беше като канонада, съчетана с викове на пълен стадион — все едно всички запалянковци от Нова Англия се бяха устремили срещу нас и всеки от тях бе с базука в ръка.

Челният отряд излезе от гората в северния край на езерото — воин със златна броня предвождаше батальон лестригони, въоръжени с големи бронзови топори. Зад тях напираха стотици други чудовища.

— По местата! — извика Анабет.

Братята и сестрите й се пръснаха. Планът ни беше да накараме врага да се раздели около езерото. За да стигнат до нас, чудовищата трябваше да минат по алеите, което означаваше, че ще вървят в тесни колони по двата бряга.

Първоначално замисълът ни като че ли проработи. Врагът се раздели и пое покрай водата. Когато изминаха половината разстояние, нашата отбрана се задейства. Заложените по алеята за бягане капани с гръцки огън избухнаха и изпепелиха десетки чудовища. Други тичаха насам-натам, обгърнати от зелени пламъци. Лагерниците мятаха куки по най-едрите великани и ги събаряха на земята.

От гората вдясно ловджийките изпратиха залп от сребърни стрели и поразиха двайсет-трийсет скитски дракона, но зад тях се появиха нови. От небето прогърмя светкавица и изпепели един лестригон — Талия обичаше да показва, че е дъщеря на Зевс.