Выбрать главу

Видях колко беше уморен. Магията беше изцедила силите му. Анабет също не изглеждаше добре, беше се сражавала с рана в рамото. Нямах представа как се справяха ловджийките, тъй като врагът се беше вклинил между нас.

Не исках да оставям приятелите си в това тежко състояние, но свинята беше по-голямата заплаха. Щеше да унищожи всичко — сгради, дървета, заспали простосмъртни. Трябваше да я спра.

— Ако трябва, отстъпете — рекох. — Но ги забавете. Ще гледам да побързам.

И преди да съм размислил, завъртях въжето с куката и когато свинята прелетя над нас, хвърлих с всичка сила. Куката се увъртя около крилото й. Чудовището изгрухтя ядосано и отлетя, отнасяйки ме в небето.

Ако искате да стигнете до центъра от Сентрал парк, моят съвет е да вземете метрото. Летящите прасета са по-бързи, но и много по-опасни.

Свинята прелетя над хотел „Плаза“ и се спусна над Пето авеню. Гениалният ми план беше да се изкатеря по въжето и да се озова на гърба на чудовището. За съжаление нямаше как да помръдна и сантиметър нагоре, защото постоянно се полюшвах и се мъчех да избягвам уличните лампи и сградите.

Бързо установих, че е едно да се катериш по въже в салона в час по физическо, а съвсем друго, ако въжето е закачено за движещото се крило на летящо прасе, което се носи във въздуха със сто и петдесет километра в час.

Минахме на зигзаг няколко пресечки и продължихме на юг към Парк авеню.

— Шефе! Хей, шефе!

С крайчеца на погледа си мярнах Блекджак, който летеше край нас, като постоянно се мяташе насам-натам, за да избегне крилата на прасето.

— Внимавай! — извиках.

— Скачай! — изцвили Блекджак. — Ще те хвана… надявам се.

Това не ми прозвуча особено успокоително. Пред нас беше Гранд Сентрал Стейшън. Над главния вход се извисяваше гигантска статуя на Хермес, която вероятно не беше активирана, тъй като никой не е успял да стигне до нея. Летях право към нея с най-добрата скорост за размазване.

— Чакай сигнал! — заповядах на Блекджак. — Имам идея.

— О! Колко мразя идеите ти…

Залюлях се настрани и вместо да се размажа в статуята на Хермес, се завъртях около нея, като закачих въжето под мишницата му. Мислех, че това ще спре прасето, но явно бях подценил ускорението на тежащата поне трийсет тона свиня. В мига, в който статуята се откъсна от пиедестала, аз се пуснах. Хермес зае моето място на провесеното от свинята въже, а аз полетях към улицата.

В тази частица от секундата си спомних как навремето мама работеше в едно магазинче за сладкиши до Гранд Сентрал Стейшън. Представих си колко ще е гадно, ако завърша живота си като едно мазно петно на тротоара.

Изведнъж под мен прелетя сянка и тупнах на гърба на Блекджак. Изобщо не беше най-мекото приземяване на света. Всъщност дори изревах ААААУУУУ! и гласът ми прозвуча една октава по-високо от нормалното.

— Извинявай, шефе — измърмори Блекджак.

— За нищо — прошепнах аз. — Следвай прасето!

Свинята беше завила надясно по Източна четирийсет и шеста и летеше обратно към Пето авеню. Издигнахме се над сградите и видях тук-там да пламтят пожари. Положението ставаше напечено. Кронос атакуваше едновременно от всички страни. Но в този момент не можех да мисля за това, имах си свои проблеми.

Статуята на Хермес все още висеше на въжето. Постоянно се удряше в сградите и се въртеше насам-натам. Свинята се снижи и Хермес се стовари във водната кула на един покрив. Разлетяха се дъски, рукна вода.

Хрумна ми идея.

— Приближи се — заповядах на Блекджак.

Той изцвили възмутено.

— Само колкото да ме чуе — рекох. — Искам да поговоря със статуята.

— Съвсем си изперкал, шефе — измърмори пегасът, но се подчини.

Озовахме се на около метър от лицето на Хермес и аз изкрещях:

— Здравей, Хермес! Команда Дедал двайсет и три. Унищожи летящите прасета! Започни активиране!

Статуята веднага се размърда. Като че ли се изненада, че вече не е върху Гранд Сентрал Стейшън, а се носи във въздуха на въже, теглено от огромна крилата свиня. Удари се в ъгъла на една тухлена сграда и това май я ядоса. Разтърси глава и започна да се изкачва по въжето.

Сведох поглед. Приближавахме се към обществената библиотека. На входа й стояха два големи мраморни лъва. Дали и те не бяха роботи? Вероятността беше малка, по все пак…

— По-бързо! — извиках на Блекджак. — Изпревари прасето. Накарай го да ни последва.