Выбрать главу

— Ъъъ, шефе…

— Имай ми вяра — отвърнах. — Знам какво правя… надявам се.

— О, всички се подиграват на пегасите!

Блекджак профуча напред. Можеше да е адски бърз, когато се налагаше. Хермес вече беше на гърба на чудовището.

Блекджак изцвили:

— Ей, пача!

След това срита свинята в зурлата и рязко се спусна. Прасето изгрухтя вбесено и ни последва.

Насочихме се право към стъпалата на библиотеката. Блекджак намали, колкото да скоча, и продължи към вратата.

Извиках:

— Лъвове! Команда Дедал двайсет и три! Убийте летящите прасета! Активирайте се!

Лъвовете се изправиха и ме погледнаха недоверчиво. Сигурно си мислеха, че им се подигравам. Но в този миг се чу:

— Грууух!

Огромното розово чудовище се приземи с трясък. Лъвовете го зяпнаха, като че ли не можеха да повярват на късмета си, и скочиха. В същия миг поочуканата статуя на Хермес стъпи на главата на свинята и започна да я налага безжалостно с жезъла си.

Извадих Въртоп, но не се наложи да се намесвам. Зъбите на лъвовете бяха бая големички. Свинята се разпадна пред очите ми. Едва не ми стана мъчно за нея. Надявах се, че щеше да срещне шопара на мечтите си в Тартар.

Когато чудовището изчезна, лъвовете и статуята на Хермес се огледаха смутено.

— Сега може да защитавате Манхатън — рекох им, но те като че ли не ме чуха. Поеха надолу по Парк авеню и сигурно щяха да продължат да търсят летящи прасета, докато някой не ги дезактивираше.

— Хей, шефе? — обади се Блекджак. — Какво ще кажеш за една кратка почивка за понички?

Избърсах потта от челото си.

— И на мен ми се иска, но битката продължава.

Всъщност дори я чувах да се приближава. Приятелите ми имаха нужда от помощ. Скочих на гърба на пегаса и литнахме на север, откъдето долитаха експлозии.

Петнайсета глава

Хирон се включва в купона

В центъра се вихреше битка. Навсякъде се водеха сражения. Един великан изтръгваше дървета в Бриънг парк, а дриадите го замеряха с жълъди. Пред „Уолдорф Астория“ бронзова статуя на Бенджамин Франклин налагаше хрътка от Подземното царство със сгънатия си вестник. Трима от синовете на Хефест се биеха с отряд скитски дракони насред центъра „Рокфелер“.

Изкушавах се да спра да им помогна, но шумотевицата и пушекът подсказваха, че най-напечено е на юг. Там защитата ни се беше пропукала и врагът се приближаваше към „Емпайър Стейт Билдинг“.

Направихме едно бързо кръгче над района. Ловджийките бяха преградили Трийсет и седма улица, само на три преки северно от Олимп. На изток, на Парк авеню, Джейк Мейсън с неколцина от братята си предвождаха армия от статуи срещу врага. На запад хижата на Деметра и дриадите на Гроувър бяха превърнали Шесто авеню в джунгла, през която отрядите на Кронос едва си пробиваха път. На юг засега не се виждаше непосредствена опасност, но врагът се опитваше да затвори кръга около нас. Само след няколко минути щяхме да бъдем обградени от всички страни.

— Трябва да кацнем там, където имат най-голяма нужда от помощ — измърморих замислено.

— Значи, навсякъде, шефе.

Мярнах познатото знаме със сребриста сова в югоизточния край, на кръстовището на Трийсет и трета и тунела на Парк авеню. Там Анабет и още двама се сражаваха с един хипербореец.

— Натам! — заповядах на Блекджак. Той се спусна към битката.

Скочих от гърба му на главата на великана. Синьокожият изненадано вдигна глава и аз се плъзнах по лицето му като на пързалка, като по пътя стоварих щита си върху носа му.

— Гррр! — Великанът потрепери, от носа му потече синя кръв.

Стъпих на земята и хукнах. Хипербореецът издиша бял облак и температурата рязко спадна. Там, където се бях приземил, се появи лед, а мен ме покри скреж от главата до петите и заприличах на оваляна в пудра захар поничка.

— Хей, грознико! — извика Анабет. Надявах се, че говореше на великана, не на мен.

Синьокожият изрева и се обърна към нея, като незащитените му прасци останаха към мен. Замахнах и забих меча си точно под коляното му.

— Аааа!

Хипербореецът се срина. Очаквах, че ще успее да се надигне, но вместо това той застина. Превърна се в буца лед. От раната, където го бях промушил, се разпространиха пукнатини по цялото тяло. Увеличаваха се и растяха пред очите ми и накрая великанът се разпадна в огромна купчина сини ледени кубчета.