— Карнавални понита! — изрева един кентавър. — Отрядът от Южна Флорида!
Някъде в другия край на битката му отвърна силен глас:
— Отрядът от Тексас!
— Хавай е най! — изкрещя трети.
По-прекрасно нещо не бях виждал в живота си. Армията на титаните се обърна и побягна, следвана от порой стрели, боя и бейзболни бухалки. Кентаврите стъпкваха всичко по пътя си.
— Спрете се, глупаци! — прогърмя Кронос. — Стойте и ааа!
Думите му преминаха в писък, тъй като един паникьосан хипербореец политна назад и седна върху него. Господарят на времето изчезна под гигантския син задник.
Преследвахме ги няколко преки и Хирон извика:
— Стой! Обещахте ми! Стойте!
Не беше лесно, но в крайна сметка заповедта му се разпространи наляво и надясно по фланга и кентаврите неохотно започнаха да спират.
— Хирон е прав — отбеляза Анабет, обърсвайки потта от челото си. — Ако ги преследваме, ще се разтеглим на твърде широк фронт. Трябва да се прегрупираме.
— Ама те…
— Не сме ги победили — прекъсна ме тя. — Но зората наближава. Поне спечелихме малко време.
Не ми харесваше, но знаех, че е права. Гледах как последните телхини се отдръпват към Ийст Ривър. След това се обърнах и поех към „Емпайър Стейт Билдинг“.
Организирахме защитната си линия на две преки от „Емпайър Стейт Билдинг“, където разположихме щаб квартирата си. Хирон обясни, че събратята му са изпратили представители от почти всички щати — четирийсет от Калифорния, двама от Роуд Айлънд, трийсет от Илинойс. Общо близо петстотин бяха откликнали на призива му, но въпреки големия им брой, не можехме да отбраняваме по-голям периметър от няколко преки.
— Ей, пич! — въздъхна един кентавър на име Лари. На тениската му пишеше „Големият шеф, Ню Мексико“. Беше по-забавно от миналогодишната ни среща във Вегас!
— Аха — обади се Оуен от Южна Дакота. Той беше облечен с черно кожено яке и носеше каска от Втората световна война. — Направо ги разпердушинихме!
Хирон го потупа по гърба.
— Добре се справихте, приятели, но не се заблуждавайте. Не бива да подценяваме Кронос. Защо не наминете през ресторанта на Западна Трийсет и трета да похапнете? Чух, че отрядът от Делауеър е намерил каса бира там.
— Бира!
Кентаврите препуснаха в галоп, като едва не се сблъскаха.
Хирон се усмихна. Анабет го прегърна здраво, а госпожа О’Лиъри го облиза по лицето.
— Оооо! — възропта той. — Достатъчно, стига! Да, и аз се радвам да те видя.
— Благодаря, Хирон — рекох. — Спаси ни.
Той сви рамене.
— Съжалявам, че се забавих толкова. Както знаеш, кентаврите са страшно бързи. Но събирането им на едно място не беше лесна задача. Понитата не са много организирани.
— А как преминахте през вълшебните граници около града? — попита Анабет.
— Те ни забавиха малко — призна Хирон, — но според мен тяхното предназначение е по-скоро да не допускат простосмъртните. Кронос не иска разни досадници да му се пречкат по пътя към голямата победа.
— Значи и други подкрепления могат да минат през тях — рекох оптимистично.
Хирон поглади брадата си.
— Може, макар че не разполагаме с толкова време. Щом се прегрупира, Кронос ще атакува отново. Ако не беше елементът на изненадата…
Знаех какво имаше предвид. Кронос не беше победен. Нищо подобно. Искаше ми се да се надявам, че е бил смазан под гигантския задник на хиперборееца, но бях наясно, че не е така. Щеше да се появи отново, най-късно вечерта.
— А Тифон? — попитах.
Лицето му помръкна.
— Боговете са изтощени. Вчера Дионис беше свален. Тифон смаза колесницата му и богът на виното падна някъде в Апалачите. Оттогава никой не го е виждал. Хефест също е вън от играта. При сблъсъка отхвръкна с такава сила, че направи ново езеро в Западна Вирджиния. Ще се оправи, но в близко време няма как да помогне. Останалите продължават да се бият. Засега успяват да забавят настъплението на Тифон, но няма как да го спрат. Той ще стигне до Ню Йорк утре по това време. И щом с Кронос обединят силите си…
— В такъв случай имаме ли някакъв шанс? — попитах. — Няма как да издържим още един ден.