Выбрать главу

— Но Мария е мъртва! — напомни му Хадес.

— Не можеш да се цепиш от останалите богове!

— Правя го вече хиляди години.

— И чувстваш ли се по-добре? — попита Нико. — Проклятието, което си изрекъл над оракула, помага ли ти с нещо? Озлоблението е нашият най-голям недостатък. Бианка ме предупреди за това и е права.

— Това се отнася за простосмъртните! Аз съм безсмъртен и всемогъщ! Няма да помогна на другите богове, дори и да дойдат да ме молят! И Пърси Джаксън да падне на колене и…

— И ти си отхвърлен като мен! — извика Нико. — Престани да се гневиш за това и поне веднъж направи нещо полезно. Това е единственият начин да започнат да те уважават.

В дланта на Хадес бликна черен огън.

— Хайде, давай! — подкани го синът му. — Унищожи ме. Точно това биха очаквали другите богове от теб. Докажи им, че са прави.

— Да, моля те — обади се Деметра. — Нека млъкне най-сетне!

Персефона въздъхна.

— Ох, не знам. Май предпочитам да участвам в сраженията, отколкото да изям още една купа овесени ядки. Тук е толкова скучно.

Хадес изрева ядосано. Огнената топка се стовари върху едно сребристо дърво досами Нико и то се превърна в локва течен метал.

Сънят ми се промени.

Озовах се пред сградата на ООН, на около километър североизточно от „Емпайър Стейт Билдинг“. Армията на титаните беше заела целия комплекс на ООН. По пилоните за знамена висяха ужасяващи трофеи — шлемове и брони на победени лагерници. По Първо авеню великани остреха топорите си. Телхини поправяха брони в импровизирани ковачници.

Кронос крачеше ядосано по площада и размахваше ятагана си, така че телохранителите му от скитски дракони постоянно отскачаха настрани. Етан Накамура и Прометей стояха наблизо, но на безопасно разстояние от него. Етан смутено въртеше кожения ремък на щита си, Прометей изглеждаше спокоен, както винаги.

— Мразя това място! — изръмжа Кронос. — Обединените нации. Като че ли човечеството може да бъде обединено. Напомнете ми да срина тази сграда, когато превземем Олимп.

— Добре, господарю. — Прометей се усмихна, все едно гневът на Кронос му беше смешен. — Да сринем ли и конюшните в Сентрал парк? Зная колко ви дразнят конете.

— Не ми се подигравай, Прометей! Проклетите кентаври ще съжаляват, че се намесиха. Ще нахраня хрътките от Подземното царство с тях, като се почне с моя син, онова недоносче Хирон.

Прометей сви рамене.

— Това недоносче изби цял отряд телхини със стрелите си.

Кронос замахна с ятагана и преряза един от пилоните. Знамето на Бразилия падна върху войниците и пилонът смаза един скитски дракон.

— Ще ги унищожим! — изрева Кронос. — Време е да пуснем дракона! Накамура, върви.

— Слушам, господарю. По залез?

— Не! Веднага! — отвърна Кронос. — Защитниците на Олимп са уморени. Една нова атака ще ги изненада. Освен това, знаем, че не могат да се справят с този дракон.

Етан го погледна объркано.

— Господарю?

— Няма значение, Накамура. Изпълни заповедта. Искам Олимп да е в руини, преди Тифон да стигне до Ню Йорк. Ще разгромим боговете!

— А вашата почивка, господарю? — плахо попита Етан.

Кронос вдигна пръст и той застина.

— Мислиш ли — изсъска титанът, — че се нуждая от почивка?

Етан не отговори. Нямаше как да го направи, когато времето около него беше спряло.

Кронос щракна с пръсти и Етан се размърда.

— Скоро няма да имам нужда от това тяло — изръмжа титанът. — Няма да почивам, след като победата е толкова близо. Върви!

Етан уплашено хукна.

— Опасно е, господарю — обади се Прометей. — Не прибързвайте.

— Да прибързвам ли? Три хиляди години гния в Тартар, а ти ме съветваш да не прибързвам? Само да ми падне Пърси Джаксън! Ще го накълцам на хиляди парчета!

— На три пъти се сблъсквахте с него — изтъкна Прометей. — Винаги сте казвали, че е под достойнството на титан да се сражава с простосмъртен. Чудя се дали смъртният, чието тяло сте заели, не влияе на преценката ви в този случай.

Кронос впи златистите си очи в него.

— Опитваш се да ме изкараш слаб?

— Не, господарю. Просто исках да кажа…

— Да не би да искаш да се отречеш от клетвата си за вярност? — прекъсна го Кронос. — Може би вече ти липсват предишните ти съюзници? Да не предпочиташ да минеш отново на страната на боговете?