Погледна ме мрачно.
— Видя ли, Пърси? — прошепна той. — Времето ви изтича. Още ли смяташ, че ще можете да ги победите без моя план?
От думите му лъхаше студът на океанското дъно и чернота погълна съня ми.
— Пърси? — чух плътен глас.
Имах чувството, че са ме напъхали в гигантска микровълнова печка и са ме пуснали на десет минути. Отворих очи и видях над мен да се надвесва огромен силует.
— Бекендорф? — прошепнах с надежда.
— Не, братко.
Погледът ми се фокусира. Това беше циклоп — ръбесто лице, рошава кестенява коса, едно огромно, пълно с тревога око.
— Тайсън?
Той се ухили и зъбите му лъснаха.
— Браво! Мозъкът ти още работи!
Аз не бях толкова сигурен. Почти не усещах тялото си, бях вкочанен от студ. Гласът ми звучеше странно. Чувах Тайсън, но като че ли по-скоро усещах вибрациите в черепа си, а не нормалните звуци.
Изправих се и тънкият чаршаф отплува настрани. Бях в легло, направено от мека като коприна морска трева, в стая с украсени с раковини стени. Под тавана се носеха искрящи перли с размерите на баскетболна топка, от които струеше светлина. Намирах се на океанското дъно.
Като син на Посейдон, за мен това не беше никакъв проблем. Спокойно можех да дишам под водата и дори и дрехите ми не се намокряха, освен ако не го поисках. Но въпреки това леко се сепнах, когато една акула мина през прозореца, погледна ме равнодушно и продължи към другия край на стаята.
— Къде…
— В двореца на татко — отвърна Тайсън.
При други обстоятелства щях страшно да се радвам. Не бях стъпвал в царството на Посейдон и си мечтаех за това от години. Но сега ме болеше главата. Ризата ми беше обгорена от експлозията. Раните на ръката и на крака ми бяха заздравели — морската вода можеше да прави такива чудеса с мен, ако останех в нея достатъчно време, — но все още имах чувството, че ме е прегазил отбор по ръгби, съставен от лестригони.
— Откога?
— Намерихме те снощи — рече Тайсън, — носеше се във водата.
— А „Принцеса Андромеда“?
— Бум! — извика щастливо той.
— Бекендорф беше там. Открихте ли…
Лицето му помръкна.
— Нито следа от него. Съжалявам.
Взрях се през прозореца в тъмносинята вода. През есента Бекендорф трябваше да отиде в колеж. Имаше си гадже, много приятели, целият живот беше пред него. Не можеше да е мъртъв. Може би беше успял да се измъкне от кораба като мен? Може би беше скочил във водата… и какво? За разлика от мен, той не би могъл да оцелее след такъв скок. Нямаше как да се отдалечи достатъчно от кораба преди взрива.
Знаех, че е мъртъв. Беше жертвал живота си, за да унищожи „Принцеса Андромеда“, а аз го бях изоставил.
Замислих се за съня си: титаните говореха за експлозията, все едно тя нямаше никакво значение, Нико ди Анджело ме предупреждаваше, че няма да победя Кронос, освен ако не последвам плана му — безумно опасна идея, от която се дърпах вече цяла година.
Взрив разтърси двореца. Навън блесна зелена светлина и целият океан се освети като бял ден.
— Какво става? — попитах.
Тайсън се огледа загрижено.
— Татко ще ти обясни. Ела, той изтребва чудовища.
Дворецът беше невероятен. По-смайващ палат не бях виждал през живота си, само че беше на път да бъде разрушен. Доплувахме до края на дълъг коридор и се издигнахме нагоре, тласкани от един гейзер. Стигнахме до покрива и затаих дъх — доколкото човек може да затаи дъх под водата, разбира се.
Дворецът беше огромен като този на Олимп, с просторни дворове, градини и беседки. В лехите цъфтяха корали и искрящи водни растения. Сградите бяха изградени от бели раковини, които обаче сияеха в цветовете на дъгата. През прозорците минаваха риби и октоподи. Алеите бяха очертани с перли, които искряха като коледни лампички.
Големият двор отпред беше пълен с бойци — тритони с риби опашки и човешки тела от кръста нагоре, само че със синя кожа. Някои се грижеха за ранени. Други остреха копия и мечове. Един от тях мина край нас забързано. Очите му бяха яркозелени, а зъбите му ми заприличаха на акулски. Такива неща не се показваха във филми като „Малката русалка“.
Отвън имаше крепостна стена с кули и оръдия, но по-голямата част от тях бяха унищожени. Други изстрелваха странни зелени снаряди — гръцки огън, който можеше да се възпламенява дори и под вода.