Анабет застана до мен. Беше придърпала шлема си надолу, но виждах, че очите й бяха зачервени.
— Ще ми помогнеш ли? — попитах.
— Нали все това правя — отвърна тя нещастно. — Помагам на приятелите си.
Чувствах се като най-долна отрепка. Исках да я придърпам настрани и да й обясня, че не съм искал Рейчъл да идва тук, че не съм виновен, но нямахме време.
— Сложи си шапката-невидимка — рекох. — Търси пролуките в бронята му, докато аз отвличам вниманието му. И се пази!
Подсвирнах силно.
— Госпожа О’Лиъри, тук!
— Баф!
Хрътката от Подземното царство прескочи линията кентаври и ме близна по лицето. Долових подозрителен аромат на пица.
Извадих меча и зачакахме чудовището.
Драконът беше три етажа над нас, спускаше се странишком по небостъргача и оглеждаше разположението на силите ни. Когато усетиха змийския му поглед, кентаврите застиваха от страх.
От север врагът се стовари върху понитата и отбраната ни се пречупи. Драконът погълна три кентавъра от калифорнийския отряд на една хапка.
Госпожа О’Лиъри се изстреля във въздуха — смъртоносна черна сянка със зъби и нокти. По принцип, устремена в скок хрътка от Подземното царство е ужасяваща гледка, но в сравнение с чудовището тя приличаше на детска плюшена играчка.
Ноктите й се плъзгаха по люспите, без да го наранят. Опита се да захапе гърлото му, но зъбите й не успяха да пробият кожата. Тежестта й обаче беше достатъчна, за да го свали от фасадата на небостъргача. Той политна тромаво, стовари се на тротоара и там хрътката и змията се преплетоха на кълбо. Драконът се опита да захапе госпожа О’Лиъри, но тя беше твърде близо до устата му. Навсякъде летеше отрова, от която кентаври и чудовища се разпадаха на прах, но госпожа О’Лиъри някак си успяваше да я избегне, подскачаше пред змийската глава, хапеше и дращеше.
— Ааааа! — изкрещях и забих Въртоп в ляното око на чудовището. Прожекторът угасна. Драконът изсъска и се дръпна, за да замахне за нов удар. Претърколих се настрани и вместо мен, чудовището отхапа парче от асфалта с размерите на плувен басейн. Обърна към мен здравото си око и аз се съсредоточих върху зъбите му, за да не застина от ужас. Госпожа О’Лиъри се мъчеше да отвлече вниманието му. Скочи на главата му, дращеше и ръмжеше и приличаше на някаква ядосана черна перука.
Битката не вървеше добре. Кентаврите се огънаха под щурма на великаните и демоните. В морето от тела тук-там се мяркаше оранжева тениска с логото на лагера, но след миг бързо изчезваше. Свистяха стрели. Избухваха пожари. Схватките се пренасяха от другата страна на улицата пред входа на „Емпайър Стейт Билдинг“. Бяхме принудени да отстъпим.
Изведнъж Анабет се появи на главата на дракона. Шапката-невидимка се свлече от главата й и се видя как тя забива ножа си в пролука между люспите.
Драконът изрева. Изви се назад рязко и Анабет отхвръкна.
Стигнах до нея в мига, в който се стовари на земята. Извлякох я настрани, а чудовището пречупи уличния стълб, до който бяхме допреди секунда.
— Благодаря — рече тя.
— Нали ти казах да се пазиш!
— Да, ама… Наведи се!
Беше неин ред да ме спаси. Събори ме и зъбите на чудовището щракнаха над главата ми. Госпожа О’Лиъри скочи самоотвержено върху муцуната на дракона, за да привлече вниманието му, и ние се изтърколихме настрани.
През това време нашите се бяха оттеглили до вратите на „Емпайър Стейт Билдинг“ и там врагът ги беше заобиколил.
Нямахме избор. Отникъде не идваше помощ. С Анабет трябваше да отстъпим, преди да пресекат пътя ни към Олимп.
В този миг от юг се разнесе грохот. В Ню Йорк рядко се чуваше подобен звук, но го познах веднага: тропот на колесница.
Момичешки глас изкрещя:
— Арес!
Десетина бойни колесници се врязаха в армията от чудовища. На всяка от тях се развяваше червено знаме с глава на див глиган. Теглеха ги двойки скелети на коне с гриви от пламък. Трийсетина отпочинали бойци с лъснати брони и пламнали от омраза очи извадиха оръжията си и пред нас изникна щръкнала смъртоносна стена от насочени напред копия.
— Хижата на Арес! — възкликна смаяно Анабет. — Откъде е разбрала Рейчъл?
Нямах отговор. Начело на отряда беше момиче в позната червена броня, лицето й беше скрито зад шлем с изображението на див глиган. Държеше високо вдигнато копие, по което пробягваха искри. Клариса беше дошла да ни помогне. Половината колесници се нахвърлиха на врага, а Клариса поведе другите шест срещу дракона.