Чудовището се дръпна и отхвърли госпожа О’Лиъри. Горката ми хрътка литна във въздуха, удари се в небостъргача и изквича. Изтичах да й помогна, а змията се обърна да посрещне новата заплаха. Макар че имаше само едно око, кръвожадният й поглед смрази кочияшите на две от колесниците и те отклониха конете към подредените встрани коли. Другите четири колесници продължиха напред. Драконът оголи зъби и след миг в устата му заблестяха забити копия от божествен бронз.
— Хсссс! — изсъска чудовището, което вероятно на драконски означаваше „Оооо!“.
— Арес, при мен! — извика Клариса. Гласът й ми се стори по-висок от обичайното, но това беше напълно обяснимо в тази ситуация.
От другата страна на улицата, пристигането на шестте колесници разпали нова надежда у понитата. Те наизскачаха от вратите на „Емпайър Стейт Билдинг“ и погнаха врага.
Колесницата на Клариса обикаляше около дракона. Копия се чупеха в кожата на чудовището. Конските скелети бълваха огън и цвилеха. Още две колесници се преобърнаха, но бойците скочиха на крака, извадиха мечове и атакуваха. Забиваха върховете на оръжията си в процепите между люспите, отскачаха и се навеждаха, за да избегнат отровните пръски, все едно цял живот бяха тренирали за този сблъсък и всъщност точна така си и беше.
Никой не би могъл да отрече смелостта на децата на Арес. Клариса беше най-отпред, размахваше копието си в лицето на дракона, опитваше се да го забие в другото око. Но нещата не вървяха добре. Чудовището глътна един от лагерниците на Арес, отхвърли настрани друг и оля с отрова трети, който панически побягна, когато бронята му започна да се топи.
— Трябва да им помогнем — заяви Анабет.
Беше права. Отърсих се от изненадата и се надигнах. Госпожа О’Лиъри се опита да стане и отново изскимтя. Една от лапите й кървеше.
— Стой тук, момиче — заповядах. — Вече направи достатъчно.
С Анабет скочихме на гърба на дракона и хукнахме към главата му, като се опитвахме да отвлечем вниманието му от Клариса.
Нейните братя и сестри го засипваха с копия, но повечето от тях се чупеха, без да го наранят. Няколко се бяха забучили между зъбите му и когато драконът стисна здраво челюсти, устата му се напълни с каша от зелена кръв, жълта пенлива отрова и изпочупени на трески копия.
— Давай, ще успееш! — извиках на Клариса. — Предречено е, че дете на Арес ще го победи!
Заради шлема се виждаха само очите й, но това беше достатъчно да усетя, че нещо не беше наред. В сините й очи искреше страх. Клариса не знаеше какво е страх. А и очите й не бяха сини.
— Арес! — извика тя със странен тънък глас. Наведе копието и атакува отново.
— Не — прошепнах, — недей!
Чудовището сведе глава към нея и — едва ли не презрително — изплю отрова право в лицето й.
Тя изпищя и падна.
— Клариса!
Анабет скочи от гърба на чудовището и изтича при нея, а останалите от хижата на Арес се опитаха да защитят предводителката си. Забих Въртоп в пролуката между две люспи и успях да привлека вниманието на дракона.
Той се изви и ме събори, но се приземих на краката си.
— Хей, тъп червей такъв! Хвани ме! Ето ме!
През следващите няколко минути пред себе си виждах само зъби. Подскачах и отстъпвах, избягвах отровните пръски, но не успявах да нараня чудовището.
В крайчеца на полезрението си зърнах как на Пето авеню се приземява летяща колесница.
Някой изтича към нас. Разтреперан от мъка момичешки глас извика:
— Проклета да си! Защо го направи?
Осмелих се да извърна глава да погледна и за момент си помислих, че съм полудял. Клариса лежеше на земята. Бронята й димеше от отровата. Анабет и другите деца на Арес се опитваха да свалят шлема й. До тях беше коленичило разплакано момиче с тениска с логото на лагера. И това момиче беше… Клариса.
Прилоша ми. Как не го бях забелязал? Момичето с бронята на Клариса беше много по-слабо и по-ниско. Но защо изобщо се беше направило на дъщерята на Арес?
Бях така зашеметен, че драконът едва не ме схруска. В последната секунда се наведох и звярът заби главата си в тухлена стена.
— ЗАЩО? — повтори ядосано истинската Клариса и прегърна другото момиче, докато останалите продължаваха да се мъчат да свалят покрития с отрова шлем.