Выбрать главу

Клариса я прегърна и заплака. Крис сложи ръка на рамото й.

Накрая Анабет затвори очите на дъщерята на Афродита.

— Трябва да излезем срещу врага — рече тя с разтреперан глас. — Силена жертва живота си, за да ни помогне. Трябва да го направим заради нея.

Клариса подсмръкна и издуха носа см.

— Тя беше истински герой! Само да чуя някой да каже друго, ясно ли ви е?

Кимнах.

— Хайде, Клариса.

Тя грабна меча на един от повалените си братя.

— Кронос ще си плати за това!

Ще ми се да кажа, че прогоних врага от „Емпайър Стейт Билдинг“. Истината обаче е, че Клариса сама свърши всичката работа. Макар да беше без броня и без копието си, тя беше като истински демон. Подкара колесницата си право към армията на титаните и прегази всичко по пътя си.

Примерът й беше толкова заразителен, че дори и изплашените кентаври се обърнаха и контраатакуваха. Ловджийките събираха стрели от повалените и засипваха врага със залп след залп. Лагерниците от хижата на Арес сечаха на воля, както само те си знаеха. Чудовищата отстъпиха към Трийсет и пета улица.

Клариса се върна до дракона и прекара здраво въже през гнездата на очите му. Шибна конете, колесницата се издигна във въздуха и повлече след себе си трупа като някой от онези хартиени дракони, които китайците изнасят на улицата за своята Нова година. Препусна след чудовищата, крещеше обиди и ги предизвикваше да се изправят срещу нея. Цялото й тяло сияеше, въздухът около нея проблясваше озарен в червено.

— Благословията на Арес — рече Талия. — За първи път го виждам.

За миг Клариса беше непобедима като мен. Армията на титана я обсипваше с копия и стрели, но те не достигаха до нея.

— АЗ СЪМ КЛАРИСА ДРАКОНОУБИЙЦАТА — изрева тя. — Ще ви изтребя до крак! Къде е Кронос? Дайте го насам! Или го е страх?

— Клариса! — извиках. — Престани! Върни се!

— Къде се криеш, господарю на титаните? — продължи тя. — Хайде, ела!

Не получи отговор. Скитските дракони се подредиха зад стена от щитове, а Клариса продължи да обикаля по Пето авеню и да ги засипва с подигравки и обиди. Дългият петдесет метра кух скелет на дракона стържеше по асфалта като заточването на хиляди ножове.

През това време ние прибрахме ранените във фоайето и се погрижихме за тях. Дори след като врагът се оттегли, Клариса не спря да фучи нагоре-надолу по улицата с ужасяващия си трофей и да предизвиква Кронос на двубой.

Крис каза:

— Ще я наглеждам. Все някога ще се измори и ще я прибера.

— А лагера? — попитах. — Кой остана да го пази?

Той поклати глава.

— Само Аргус и горските духове. Драконът Пелей охранява дървото.

— Няма да издържат дълго сами — отвърнах. — Но се радвам, че вие дойдохте.

Крис кимна тъжно.

— Съжалявам, че се забавихме толкова. Опитах се да поговоря с Клариса. Обясних й, че няма никакъв смисъл да защитаваме лагера, ако вие загинете. Че всичките ни приятели са тук. Съжалявам, че се наложи Силена да…

— Ловджийките ще помогнат за поставянето на постове — обади се Талия. — Анабет и Пърси, вие се качете на Олимп. Подозирам, че там имат нужда от вас… За да организирате последната отбрана.

Пазачът във фоайето беше изчезнал. Книгата му лежеше захлупена на бюрото, столът беше празен. Но иначе цялото помещение беше претъпкано с ранени лагерници, ловджийки и сатири.

Пред асансьора се сблъскахме с Конър и Травис Стол.

— Вярно ли е? — попита Конър. — За Силена?

Кимнах.

— Загина като истински герой.

Травис смутено пристъпи от крак на крак.

— Ъъъ, чух, че…

— Това е! — прекъснах го. — Край на историята.

— Аха — измърмори той. — Виж, смятаме, че на чудовищата ще им е трудно да се качат с асансьора. В него може да влизат само малки групи. А великаните изобщо няма как да се поберат.

— Това е единственото ни преимущество — отвърнах. Има ли начин да блокираме асансьора?

— Вълшебен е — отвърна Травис. — По принцип, за да се качиш с него, трябва да имаш специална карта, но пазачът е изчезнал. Това подсказва, че защитите падат. Сега всеки може да използва асансьора.

— В такъв случай, не бива да допуснем да стигнат до вратите — рекох. — Ще ги спрем във фоайето.

— Трябват ни подкрепления — възрази той. — Врагът изпраща все нови и нови сили срещу нас. Накрая ще ни смаже.