Хадес се усмихна студено.
— Здравей, тате. Изглеждаш… подмладен.
— Хадес — изръмжа Кронос. — Надявам се, че ти и дамите идвате да ми се закълнете във вярност.
— Боя се, че нямаме подобно намерение. — Хадес въздъхна. — Синът ми ме убеди, че ще е по-добре да пренапиша списъка си с враговете. — Изгледа ме враждебно. — Колкото и да не харесвам някои самонадеяни амбициозни полубогове, не бих искал Олимп да падне. Ще ми липсват караниците с родата. А и ако има нещо, за което всички да сме единодушни, то е, че ти беше отвратителен баща.
— Вярно е — измърмори Деметра. — Изобщо не ценеше земеделието.
— Мамо! — сопна й се Персефона.
Хадес извади двуострия си меч от стикско желязо, поръбен със сребро.
— А сега се изправи в двубой срещу мен. И от днес нататък Хадес ще бъде наричан Спасителя на Олимп!
— Нямам време за глупости! — изръмжа Кронос.
Заби ятагана си в земята. От него се разпростряха пукнатини около „Емпайър Стейт Билдинг“. Покрай цепнатината затрептя силово поле, което отделяше авангарда на Кронос и приятелите ми от двете армии.
— Какво е това? — прошепнах.
— Затваря ни — отвърна Талия. — Срутва вълшебните граници около Манхатън, така че отсам силовото поле да останем само ние и сградата.
От другата страна забръмчаха двигатели. Пешеходците се събудиха и се взряха смаяно в чудовищата и зомбитата. Нямам идея какво виждаха през мъглата, но със сигурност беше нещо страшно. Заотваряха се врати на коли. А в края на пряката Пол Шарън и мама излязоха от тойотата.
— Не, недейте… — прошепнах.
Мама виждаше през мъглата. Изражението й подсказваше, че тя разбираше сериозността на положението. Надявах се, че ще прояви здрав разум и ще побегне. Но тя прикова погледа си в мен, каза нещо на Пол и двамата хукнаха към нас.
Не смеех да изкрещя. За нищо на света не исках Кронос да ги забележи.
За щастие Хадес привлече вниманието към себе си. Подкара конете към силовото поле, но от удара в него колесницата се преобърна. Богът се надигна, сипейки ругатни, и стовари върху преградата заряд черна енергия. Силовото поле не потръпна.
— В атака! — изрева Хадес.
Армията от мъртъвци връхлетя върху чудовищата. Пето авеню потъна в абсолютен хаос. Простосмъртни крещяха и тичаха да намерят убежище. Деметра вдигна ръка и цяла колона великани се превърнаха в житно поле. Персефона превърна копията на скиткските дракони в слънчогледи. Нико методично поваляше враговете пред себе си, като се опитваше да предпази пешеходците. Родителите ми изтичаха към мен, като заобикаляха чудовищата и зомбитата, но аз с нищо не можех да им помогна.
— Накамура, след мен! — извика Кронос. След това заповяда на двамата хиперборейци: — А вие се разправете с тях!
Посочи към нас и се шмугна във фоайето.
За момент се вцепених от изненада. Очаквах двубой, а Кронос ми обърна гръб, все едно не си струваше да се занимава с мен. Това ме ядоса.
Първият хипербореец замахна с пиката си. Претърколих се между краката му и забих Въртоп в гърба му. Той се разпадна на купчина ледени късове. Вторият гигант издиша леден облак към Анабет, която едва се държеше на краката си, но Гроувър я издърпа настрани. Талия се изкатери по гърба на великана като газела, заби ловджийските си ножове в чудовищния син врат и за секунди създаде най-голямата в света ледена скулптура без глава.
Хвърлих поглед от другата страна на вълшебната преграда. Нико си пробиваше път с бой към мама и Пол, но те не стояха със скръстени ръце. Пол грабна меча на един повален лагерник и чудесно се защитаваше срещу една жена-дракон. Рани я в корема и тя се разпадна на прах.
— Пол! — възкликнах изненадано.
Той се обърна и се усмихна.
— Надявам се, че това, което убих, беше чудовище. В колежа участвах като актьор в пиеси на Шекспир. И усвоих някоя и друга хватка с рапирата.
Стана ми още по-симпатичен, но в този миг един лестригон се хвърли към майка ми. Тя ровеше в една изоставена полицейска патрулка, вероятно се опитваше да намери радиостанция и беше с гръб към великана.
— Мамо! — изкрещях.
Тя се завъртя, чудовището беше само на крачка от нея. В първия момент помислих, че мама държеше чадър, но после тя натисна спусъка и изстрелът отхвърли великана на пет метра назад, право пред меча на Нико.
— Добро попадение — отбеляза Пол.
— Кога си се научила да стреляш? — попитах смаяно.