Махна на Грей да седне и докато посягаше към стола, по-младият мъж забеляза монетата на бюрото. Любопитство жарна очите му.
„Добре“.
Пейнтър плъзна монетата към него.
— Командире, знам, че поиска безсрочен отпуск, но ми се ще да се заемеш с този случай.
Грей не понечи да вземе монетата.
— Може ли преди това да попитам нещо, сър?
Пейнтър кимна.
— Човекът, който загина. Университетският преподавател.
— Арчибалд Полк.
— Ти спомена, че сигурно е идвал тук. При теб.
Пейнтър кимна. Досещаше се накъде отива разговорът.
— Значи Полк е знаел за съществуването на Сигма? Въпреки строгата секретност на нашата организация?
— Да. В известен смисъл.
Грей сбърчи чело.
— По-точно?
— Арчибалд Полк е създателят на Сигма — пусна бомбата Пейнтър и си позволи доза задоволство при реакцията на Грей. Командирът определено имаше нужда от малък адреналинов шут, а какво по-подходящо за тази цел от интригуваща изненада като тази. Грей изправи гръб на стола.
Пейнтър вдигна ръка.
— Отговорих на твоя въпрос, Грей. Сега ти отговори на моя. Ще се заемеш ли със случая?
— Застреляха Полк пред очите ми и държа да намеря отговорите на някои въпроси.
— А… личното ти разследване?
Грей примижа. Лицето му се втвърди от вътрешна болка.
— Явно знаеш какво е станало.
— Да. Флотът прекратява издирването.
Грей си пое дълбоко дъх.
— Направих всичко, за което се сетих, но ударих на камък. Не остана нишка, за която да се захвана. Признавам.
— Мислиш ли, че Монк още е жив?
— Ами… не знам.
— И си в състояние да се примириш с това?
Грей срещна спокойно погледа му.
— Налага се.
Пейнтър кимна, доволен от отговора.
— Да поговорим тогава за монетата.
Грей се пресегна и взе монетата от плота на бюрото. Завъртя я, оглеждайки почистените й повърхности.
— Разбрахте ли нещо повече за нея?
— Доста, в интерес на истината. Това е римска монета от втори век. Виж женския образ на обратната страна. Това е Фаустина Старша, съпруга на римския император Антоний Пий. Казано на съвременен език, Фаустина е била патрон на осиротели момичета и е финансирала редица женски благотворителни каузи. Освен това е имала специално отношение към едно сестринство от пророчици — гадателки от конкретен храм в Гърция.
Даде знак на Грей да обърне монетата.
— Въпросният храм е изобразен от другата страна. Храмът в Делфи.
— Делфи като Делфийския оракул? Жената пророчица?
— Именно.
Докладът върху бюрото на Пейнтър включваше и исторически данни за Оракула, за това как прорицателките вдишвали халюциногенни изпарения и отговаряли на въпроси за бъдещето. Ала техните прорицателства били нещо повече от обикновено гадателство, защото пророчиците от Делфи, всяка в своето време, имали сериозно влияние върху политиката на древния свят.
— В течение на едно хилядолетие предсказанията на Оракула изиграли своята роля за освобождаването на хиляди роби, посели семената на западната демокрация и издигнали на пиедестал светостта на човешкия живот. Според някои историци прорицанията им били ключови за преминаването на Древна Гърция от варварството към модерната цивилизация.
— А голямото Е в средата на храма? — попита Грей. — Предполагам, че и буквата е гръцка. Епсилон.
— Да. Това също е свързано с Оракула. В храма имало два кодирани надписа — „Гноти саутон“, което се превежда като…
— Познай себе си — довърши вместо него Грей.
Пейнтър кимна. Напомни си, че Грей всъщност добре познава древните философски течения. Когато го измъкнаха от затвора Левънуърт, за да го привлекат в Сигма, Грей изучаваше едновременно химия за напреднали и таоизъм. Именно с уникалната нагласа на ума си беше заинтригувал Пейнтър. Уникалността, уви, си имаше цена — Грей трудно се сработваше с други хора, и през последните седмици го беше доказал за пореден път. Новата загадка изглежда го връщаше към настоящето и това беше добре.
— Другият надпис, за който споменах, е въпросното мистериозно „Е“ — продължи Пейнтър, кимайки към монетата. — Било е изобразено във вътрешното светилище на храма.