Мъжът от другата страна на линията продължи:
— Подробностите около инцидента остават неясни. Само слухове. Според някои е бил убит от терористи, други пък казват, че самият той е имал пръст в случилото се там. Единствената сигурна и потвърдена информация е тази за смъртта му. Трупът му и този на неговата асистентка се виждали на камери от вътрешността на запечатаната арка. Бил е застрелян в главата. Нивата на радиация все още са твърде високи, за да бъде извадено тялото, но по въпроса се работи. Не знам дали…
Мъжът продължи да говори, но Савина вече не го слушаше. Сълзи пълнеха очите й. Наклони глава назад, за да не прелеят. Когато свръзката й завърши доклада си, тя благодари за информацията и затвори.
После се извърна леко с гръб към инженера и техника.
Николай беше мъртъв.
Единственият й син.
На подсъзнателно ниво вече се беше досещала за истината. През последния час я бе затиснало отчаяние, от което не успяваше да отърси. Имала беше и затруднения в дишането.
„Николай…“
— Генерал-майоре? — тихо я повика инженерът.
Тактичността му успя само да я вбеси. Тя се обърна и впери поглед в екрана. Американецът още не беше помръднал. И сякаш мъката й беше масло, объркването се оказа пламъкът, който я възпламени. Гняв изпълни гърдите й. Американецът я разиграваше цял ден, а сега се бе осмелил да застане на прага й.
Стига толкова.
Сълзите изсъхнаха в огъня на гнева. Синът й беше мъртъв, но тя имаше й друга рожба — мечта, която щеше да се въздигне от пепелищата. Родствените връзки не бяха единственият начин да оставиш нещо след себе си. Тя щеше да довърши онова, което беше убило сина й. А после щеше да намери друг, който да заеме мястото му. Щеше да й отнеме време, но какво от това? Светът й беше отнел сина. Но тя разполагаше със средството да отвърне на удара.
В гласа й прозвуча ярост, от която инженерът подскочи на мястото си.
— Достатъчно! — Савина посочи двата екрана вляво. Те предаваха картина от сърцето на операция „Сатурн“. Единият показваше шахтата с взривовете; другият — диафрагмата в пода. — Готови за запуск на „Сатурн“! По моя команда!
Инженерът и техникът се надвесиха над клавиатурите си и затракаха трескаво.
Савина се взираше в мъжа на екрана. Щом той не искаше да й доведе Пьотър, тя щеше да му подпали задника. Да видим къде щеше да избяга тогава.
— Имаме зелена светлина навсякъде — отсечено докладва инженерът. — Чакаме заповед.
— Пускай!
Савина си пое дълбоко дъх, вперила поглед в двата екрана. Единият се изпълни с ярка светлина. Чуха се приглушени от разстоянието експлозии. Камерата улавяше образа на падащи камъни, а после по шахтата ливна гъста кал и закри всичко останало. Другият екран показваше как диафрагмата на шлюза се отваря гладко пред прииждащия поток от камъни и кал. След миг се изля и очакваният дебел стълб черна вода. Изчисленията на инженера се оказаха перфектни. Водната колона се изливаше право в отворената паст на диафрагмата.
Започна се.
Светът беше убил сина й. Но другата й рожба щеше да живее. Макар да беше дала старт на операцията, водена от гняв, в който поравно се смесваха надежда и жажда за възмездие, в решимостта й се прокрадваше един по-тъмен мотив, който тя не можеше да отрече. Докато водата се изливаше пред очите й, Савина можеше да мисли само за едно — как ще накара светът да си плати заради онова, което й беше отнел днес.
А после насочи вниманието си обратно към американеца.
Веднъж пусната на свобода, жаждата й за мъст имаше нужда от нова мишена.
Савина още не беше приключила.
Монк се надигна от земята. Главата му още звънтеше от експлозията. В затвореното пространство звукът го бе цапардосал по ушите като пляскане на гигантски ръце. Едва беше успял да прикрие Пьотър с тялото си.
Сега помогна на момчето да се изправи. През звъна в главата си долавяше далечен басов рев откъм потъналия в мрак тунел, рев като от гърлото на ядосан дракон. Де да беше дракон, помисли си Монк.
Знаеше какво чува — рев на вода.
Тонове вода.
Знаеше и какво означава всичко това — експлозията и подземният водопад. Означаваше, че се е провалил. Операция „Сатурн“ беше започнала и тонове токсична супа се изливаха в земните недра.