Истината е, че идеята за този роман дойде от един цитат на д-р Темпъл Грандин, която бе така добра да ми позволи да го използвам. „Ако по някакъв начин аутизмът е бил заличен от човешкия генотип, хората още щяха да се събират около лагерен огън пред входа на пещерата“. За мен тези думи са в съзвучие с цитата в началото на този роман. Цитатът от Сократ за Делфийския оракул: „Най-великите проникновения на човечеството се раждат от лудост, която е божествен дар“. Думи, които те карат да се запиташ дали историята на човечеството не е била направлявана от хора с такива уникални умове.
За да отговорим на този въпрос, ще завърша с непълен списък на известни исторически фигури, за които се смята, че са страдали от различна степен на аутизъм.
Ханс Кристиан Андерсен
Лудвиг ван Бетовен
Томас Едисън
Хенри Форд
Франц Кафка
Волфганг Амадеус Моцарт
Фридрих Ницше
Никола Тесла
Алън Тюринг
Джейн Остин
Емили Дикинсън
Алберт Айнщайн
Томас Джеферсън
Микеланджело
Исак Нютон
Марк Твен
Хенри Торо
Нострадамус
Преценете сами.