Грей запази мълчание. Ясно му беше, че подобна заплаха точно сега не може да е съвпадение. По очите на жената разбра, че е стигнала до същото заключение.
— Някой знае — бавно каза той. — А след днешната стрелба в мола една бомбена заплаха е най-сигурният начин да опразнят сградата.
Обърна се и огледа за пореден път омфалоса. Нямаха време да си играят на предпазливи археолози.
Ковалски явно беше стигнал до същия извод.
— Чух — каза той, приближавайки се откъм дъното на помещението. Вместо подплатен лост носеше голям чук на рамо. — Дръпнете се.
— Не! — извика Елизабет.
Само че Ковалски не беше в настроение за преговори. Скъси с една крачка разстоянието, вдигна чука над главата си и замахна.
Елизабет ахна ужасено.
Но вместо да разбие на парчета древния артефакт, чукът се стовари върху дъските на подпората отдолу. Дървото се нацепи. Ковалски вдигна отново чука и го стовари върху друга дъска от същата страна.
Лишен от подпора в единия си край, тежкият камък се наклони… после бавно полегна на хълбок. Оцелелите дъски се натрошиха под тежестта му, но самият артефакт изглежда не пострада от бавното си катурване.
Ковалски метна чука на рамото си.
Елизабет го зяпна с любопитна смесица от ужас и страхопочитание.
Грей се приближи до дървената подпора и се смъкна на едно коляно. Скритият под омфалоса обект беше излязъл наяве. Не беше огладен камък. Грей приближи до него детектора. Машинката отчете повишена радиация, но не повече от тази на бинокъла, който намериха под скамейката в парка.
Доволен от резултата, Грей взе предмета и се изправи.
Елизабет отстъпи сащисано назад.
Ковалски присви очи.
— Череп? Заради това ли е цялата дандания, за един череп?
Грей огледа внимателно находката. Черепът беше малък и без долната челюст. Обърна го с отвора нагоре. Наличните зъби бяха големи и разположени върху издадена напред горна челюст.
— Не е човешки — каза той. — Ако се съди по размера и формата, бих казал, че е на човекоподобно. Може би на шимпанзе.
Изражението на Ковалски се вкисели още повече.
— Супер — изръмжа той. — Аман от маймуни.
Гигантът беше развил трайна антипатия към всичко маймунско по време на предишна мисия — толкова поне знаеше Грей. Нещо, свързано с павиани… или човекоподобни маймуни. Повече подробности така и не беше успял да измъкне от него.
— А това… какво е това отстрани на черепа? — попита Елизабет и посочи.
Грей знаеше какво има предвид. Набиваше се на очи. Към темпоралната кост, точно над ушния отвор беше прикрепено извито парче неръждаема стомана.
— Нямам представа — отвърна той. — Може да е слухово апаратче. Като го гледам, ще да е от новите кохлеарни импланти.
— В тиквата на някаква си маймуна? — възкликна Ковалски.
Грей сви рамене.
— Ще трябва да го проучим по-късно.
— И защо баща ми го е донесъл тук?
Грей поклати глава.
— Не знам. Но някой е искал да го спре. И все още държи да се докопа до това нещо.
— Какво ще правим?
— Ще се махнем оттук. Преди някой да е разбрал, че сме го намерили.
Грей огледа за последно дървената подпора, за да е сигурен, че професорът не е оставил още нещо там. Като бележка, в която обяснява всичко, например. Няма лошо да се надяваш. Огледа с фенерчето вътрешността на катурнатия омфалос.
Нищо.
Понечи да извади фенерчето и лъчът облиза вътрешната повърхност. Погледът му улови нещо. Приличаше на спираловиден жлеб, който започваше от ръба и се виеше като тирбушон по повърхността към отвора в центъра. Грей плъзна пръст по него и си даде сметка, че вдлъбнатата резка всъщност е дълга непрекъсната линия релефен текст. Наведе се по-близо и обърна фенерчето така, че лъчът да се стесни върху надписа.
Елизабет видя какво е привлякло вниманието му.
— Древносанскритски — каза тя.
Грей се надигна.
— И какво прави надпис на санскрит от вътрешната страна на…
Ковалски го прекъсна.
— К’во значение има? — И посочи с палец към вратата. — Помниш за бомбената заплаха, нали? Не е ли време да си плюем на петите?
Грей се изправи. Ковалски имаше право. Достатъчно време бяха изгубили. Претърсването на сградата сигурно вече беше…
Откъм коридора долетя приглушен звук.