Поведе ги към необозначена врата и прокара картата си през електронната ключалка. Стълбището от другата страна беше от лекьосан цимент със стоманено перило по края. Спускаше се надолу с поредица от остри завои.
Преди да са прекрачили прага, басово ръмжене привлече погледите им назад към товарителницата. Нисък силует се мерна в дъното на коридора. На трийсетина метра от тях. Немска овчарка. Имаше си черна бронебойна жилетка и повод, но човекът, който го държеше, беше извън полезрението им.
Елизабет замръзна.
Кучето ги видя и се хвърли напред, изпъвайки рязко каишката.
— Хайде — изръмжа Грей, бутна я през прага и я последва на свой ред. Едрият му партньор се набута след тях. Беше горещо и тясно. Климатичната система на музея не стигаше до тук. Единствената светлина идваше от защитена с решетка мъждукаща крушка.
Грей затвори врата и автоматичната брава изщрака на място. Алармената сирена утихна. Той махна надолу и се изравни с Елизабет, макар че стълбището беше твърде тясно да слизат по двама.
— Знаете ли накъде водят тунелите?
Тя поклати глава.
— Не съм сигурна. Никога не съм се отдалечавал много. Долу е истински лабиринт с множество разклонения. Говори се, че тунелите минават дори под Белия дом. Но все някъде трябва да излизат на повърхността.
Нещо тежко се удари във вратата горе, последвано от басов лай. По стълбището отекнаха викове.
— Дали пък не е сапьорско куче? — попита Елизабет. — Може заплахата за бомба да е реална.
Партньорът на Грей, Ковалски, изсумтя.
— То само около Пиърс бомбената заплаха се смята за нещо добро.
В края на стълбището стигнаха до решетъчна врата. Грей издърпа резето и я отвори. Тунелите се простираха и в двете посоки, черни като в рог, задушни, вонящи на влажен цимент и огласяни от шепота на стичаща се вода.
— Силно се надявам някой да носи фенерче — изкоментира Ковалски.
Грей изруга под нос. Беше забравил своето в склада.
Елизабет бръкна в джоба си и извади запалка. Стара, сребърна и вероятно скъпа. Отвори капачето и от дюзата изригна малък пламък. Тя нагласи с опитно движение силата му.
— Браво — каза Ковалски. — Де да си бях взел пурите.
— И на мен ми се пуши — тихо каза Елизабет.
Ковалски я изгледа ококорено.
Преди да е казал нещо обаче, откъм стълбището зад тях се ливна светлина. Алармената сирена гръмна внезапно. Преследвачите им бяха отключили вратата.
— По-бързо — каза Грей и тръгна надясно. — И не изоставайте.
Елизабет заподтичва до Грей, Ковалски вървеше след тях. Тя вдигна по-високо запалката. Треперливият пламък осветяваше пътя им само на метър-два напред. Грей вървеше бързо по тунела, вдигнал еднаси ръка така, че пръстите му се плъзгаха по прикредените към тавана тръби. При първото разклонение сви, за да излязат от прякото полезрение на всеки който стигне до края на стълбището.
До слуха им достигна единичен нисък лай.
Грей хукна напред.
Лабораторната престилка на Елизабет се развяваше след нея. След поредния завой пламъкът на запалката й освети плътна мрежа от паяжини.
— Къде отиваме? — попита Ковалски.
— Някъде — отговори Грей.
— Т’ва ли ти е великият план? Някъде?
Трескав лай взриви тишината, последван от викове. Кучето беше хванало дирята им.
— Забрави какво казах — побърза да се поправи Ковалски. — „Някъде“ ми звучи съвсем добре.
И те продължиха да тичат в плътна група през лабиринта от тунели.
В друга част на града Юри седеше на пейка под клоните на една череша. Хубаво беше да поседне. Коленете го боляха, а кръстът го стягаше. Беше преглътнал на сухо четири таблетки парацетамол. У дома имаше по-силни лекарства, но не смееше да ги вкара в Щатите. Нямаше търпение да се върне в Зайчарника.
Протегна единия си крак и заразтрива коляното си.
Слънцето скоро щеше да залезе и хвърляше дълги сенки по парковата алея. На няколко крачки от неговата пейка ниска циментова стена се нижеше покрай алеята. Деца и родители се редяха покрай нея и сочеха надолу към изложбата на открито. Изложбата пресъздаваше китайска гора — стръмен каменист Участък с пещери, езерца и потоци. Храсти се катереха по склоновете заедно с плачещи върби, коркови Дървета и няколко вида бамбук. Обитателите на горичката, две гигантски панди назаем от Китай — Мей Зианг и Тиан-Тиан, бяха причината за стълпотворението в тази част на зоопарка.