Той усети как тя изведнъж потръпна.
— Днешния ден — промълви тя. — А, да бях забравила мадам Екс.
Раул погледна часовника си.
— Тя ще дойде всеки момент, но Симон, ако не се чувстваш добре.
Симон като че ли не го чуваше; беше се оставила на мислите си.
— Тя е особена жена, Раул, много особена. Знаеш ли, аз изпитвам почти ужас от нея.
— Симон!
В гласа му имаше упрек и тя веднага го усети.
— Да, да, зная, ти си като всички французи, Раул. За теб майката е свято нещо и не е учтиво от моя страна да изпитвам такива чувства към нея, когато тя толкова скърби за изгубеното си дете. Но не мога да го обясня — тя е толкова грамадна и черна, а ръцете й — забелязал ли си някога какви са ръцете и, Раул? Огромни силни ръце, силни като на мъж. Ах!
Тя леко потрепери и затвори очи. Раул отдръпна ръката си и заговори почти студено.
— Наистина не мога да те разбера, Симон. Като жена би било съвсем естествено да изпитваш само състрадание към друга жена, към майка, загубила единственото си дете.
Симон направи нетърпелив жест.
— А, ти си този, който не разбира, приятелю! Човек не може да избяга от чувствата си. Още първия миг, когато я видях, усетих — тя разпери ръце — страх! Нали си спомняш колко дълго не се съгласявах да правя сеанси с нея? Не знам защо, но бях сигурна, че тя ще ми донесе нещастие.
Раул сви рамене.
— А всъщност тя ти донесе точно обратното — каза той сухо. — Всичките сеанси имаха определен успех. Духът на малката Амели тутакси те овладяваше и материализациите бяха поразителни. На последния трябваше на всяка цена да присъства професор Рош.
— Материализации — каза Симон тихо. — Кажи ми, Раул (известно ти е, че аз нищо не съзнавам, докато съм в транс), наистина ли материализациите са толкова прекрасни?
Той кимна въодушевено.
— На първите няколко сеанса фигурата на детето се виждаше в нещо като неясна мъгла — обясни той, — но на последния сеанс.
— Да?
Той заговори съвсем нежно.
— Симон, детето, което стоеше там, беше едно наистина живо дете от плът и кръв. Аз дори го докоснах — но като видях, че докосването ти причинява силна болка, не позволих на мадам Екс да направи същото. Страхувах се, че самоконтролът й може да изневери и да ти се случи нещо неприятно.
Симон отново се обърна към прозореца.
— Когато дойдох на себе си, бях страшно изтощена промълви тя. — Раул, сигурен ли си, действително ли си сигурен, че всичко това е в реда на нещата? Нали знаеш как разсъждава скъпата ми стара Елиз — че имам работа с дявола?
Тя се разсмя разколебана.
— Ти знаеш в какво вярвам аз — каза Раул сериозно. — Когато човек има работа с неизвестното, винаги съществува опасност; но каузата е благородна, защото това е каузата на науката. Навсякъде по света има мъченици на науката, пионери, платили цената, за да могат другите да тръгнат спокойно по техния път. От десет години насам ти работиш за науката с цената на страхотно нервно напрежение. Сега твоят дял е завършен, от днес нататък ти си свободна да градиш собственото си щастие.
Тя му се усмихна нежно, спокойствието й се беше възвърнало. После хвърли бърз поглед към часовника.
— Мадам Екс закъснява — промълви. — Може и да не дойде.
— Според мен ще дойде — каза Раул. — Твоят часовник е малко напред, Симон.
Симон се заразхожда из стаята, пренареждайки ту едно, ту друго украшение.
— Чудя се, коя ли е тази мадам Екс? — забеляза тя. — Откъде идва, кои са роднините й? Странно е, че нищо не знаем за нея.
Раул сви рамене.
— Много хора предпочитат да останат инкогнито, когато ходят при медиум — отбеляза той. — Това е елементарна предпазливост.
— Сигурно — съгласи се неспокойно Симон.
Малка ваза от китайски порцелан се изплъзна от ръцете й и се разби на парчета върху плочките пред камината. Тя се извърна рязко към Раул.
— Виждаш ли — промълви тя. — Не съм на себе си. Раул, как смяташ, ще се покажа ли като страхливка, ако кажа на мадам Екс, че днес няма да мога да направя сеанса?
Удивлението в тъжните му очи я накара да се изчерви.
— Ти обеща, Симон — започна той внимателно.
Тя се облегна на стената.
— Няма да го направя, Раул. Няма да го направя.
И отново оня негов поглед, нежен и упрекващ, я накара да потръпне.
— Не мисля за парите, Симон, макар да разбираш, че сумата, която тази жена ти предлага за един последен сеанс, е огромна, просто огромна.
Тя го прекъсна, без да обръща внимание на думите му.
— Има по-важни неща от парите.
— Така е — съгласи се той топло. — И аз това казвам. Но прецени, тази жена е майка, майка, загубила единственото си дете. Ако наистина не ти е зле, ако всичко това е просто каприз от твоя страна — ти можеш да откажеш прищявката на една богата жена, но можеш ли да откажеш един последен поглед към нейното дете? Медиумът закърши ръце пред себе си в отчаяние.