— Съжалявам, мадам, да чуя, че сте неразположена — заяви мадам Екс.
— Няма нищо — отвърна отривисто Симон. — Да започваме ли?
Тя отиде до нишата и седна в креслото. Ненадейно и Раул усети как покрай него минава някаква вълна на уплаха.
— Днес не си достатъчно силна — извика той. — По-добре да отложим сеанса. Мадам Екс ще ни разбере.
— Мосю!
Мадам Екс се надигна възмутена.
— Да, да, по-добре да го отложим, наложително е.
— Мадам Симон ми обеща един последен сеанс.
— Така е — съгласи се тихо Симон. — И съм готова да изпълня обещанието си.
— Държа на това, мадам — каза другата жена.
— Не бих нарушила обещанието си — каза студено Симон. — Не се бой, Раул — добави тя нежно, — в края на краищата това е за последен път — за последен път, слава богу.
Тя направи знак и Раул спусна тежките черни завеси пред нишата. Той дръпна и завесите на прозорците и в стаята настъпи полумрак. После посочи един стол на мадам Екс и понечи да седне на другия. Мадам Екс обаче се бавеше.
— Ще ме извините, мосю, но нали разбирате, имам абсолютна вяра във вашата почтеност и в тази на мадам Симон. Въпреки това, за да бъдат данните ми още по-ценни, си позволих да донеса това. И тя извади от чантата си тънко въже.
— Мадам! — извика Раул. — Вие ни обиждате!
— Предпазна мярка.
— Повтарям, това е обида!
— Не разбирам защо възразявате, мосю — каза студено мадам Екс. — Ако не сте мошеници, няма от какво да се страхувате.
Раул се изсмя презрително.
— Мога да ви уверя, че няма от какво да се страхувам, мадам. Ако искате, завържете и ръцете, и краката ми.
Думите му не произведоха ефекта, на който се надяваше, защото мадам Екс просто измърмори равнодушно:
— Благодаря, мосю — и пристъпи към него с навитото въже.
Изведнъж Симон нададе вик иззад завесата.
— Не, не, Раул, не й позволявай да го стори.
Мадам Екс се изсмя подигравателно.
— Мадам се страхува — отбеляза тя саркастично.
— Да, страхувам се.
— Помни какво говориш, Симон — извика Раул. — Мадам Екс вероятно има впечатление, че сме шарлатани.
— Трябва да съм сигурна — каза мрачно мадам Екс. Тя се зае методично със задачата си и върза здраво Раул за стола.
— Мога да ви поздравя за възлите, мадам — забеляза той иронично, когато тя свърши. — Сега доволна ли сте?
Мадам Екс не отговори. Тя огледа ламперията на стените в стаята. После заключи вратата, която водеше към хола, извади ключа и се върна на стола си.
— Сега — заяви тя с неописуем глас — съм готова. Минутите минаваха. Иззад завесата гласът на Симон ставаше все по-хрипкав и хъркащ. После замря напълно, за да бъде последван от няколко стенания. Отново настъпи за малко тишина, нарушена от внезапното разтърсване на дайрето. Рогът от масата се вдигна и падна с трясък на земята. Чу се ироничен смях. Завесите пред нишата бяха леко разтворени и фигурата на медиума едва се виждаше през процепа, с глава отпусната върху гърдите. Изведнъж мадам Екс рязко пое дъх. Лентовидна струя мъгла се проточваше от устата на медиума. Тя се сгъсти и постепенно започна да се оформя в някаква фигура, фигурата на малко дете.
— Амели! Малката ми Амели!
Пресипналият шепот идваше от мадам Екс. Мъглявата фигура се сгъстяваше все повече. Раул се взираше почти невярващ. Толкова успешна материализация досега не се беше получавала. А това наистина си беше дете, от истинска плът и кръв, и стоеше пред тях.
— Мамо!
Беззвучният детски гласен, заговори.
— Дете мое! — извика мадам Екс. — Дете мое! Тя се надигна от стола си.
— Внимавайте, мадам — извика предупредително Раул.
Материализацията пристъпи нерешително през завесата. Беше дете. То застана там с протегнати ръце.
— Мамо!
— Ах! — извика мадам Екс.
И отново се надигна от стола си.
— Мадам — извика изплашен Раул, — медиумът.
— Трябва да я пипна — прекъсна го прегракнало мадам Екс.
Тя пристъпи една крачка напред.
— За бога, мадам, овладейте се — извика Раул. Сега вече наистина се уплаши.
— Веднага седнете.
— Мъничка моя, трябва да я докосна.
— Мадам, заповядвам ви да седнете!
Той се заизвива отчаяно да се отвърже, но мадам Екс беше свършила работата си безупречно; беше безпомощен. Обзе го ужасяващото чувство за надвиснала беда.
— В името на бога, мадам, седнете! — изкрещя той. — Спомнете си, че има медиум.
Мадам Екс не му обърна внимание. Беше преобразена. По лицето й бяха изписани ясно възторг и възхищение. Протегнатата й ръка докосна малката фигура, която стоеше в отвора между завесите. От медиума се дочу страхотно стенание.