— Господи! — извика Раул. — Господи! Това е ужасно. Медиумът.
Мадам Екс се обърна към него с груб смях.
— Хич не ме интересува вашият медиум! — извика тя. — Искам си детето!
— Вие сте луда!
— Детето ми, казвам ви. Моето! Собственото! Моята плът и кръв! Моето мъничко дете, дошло от мъртвите, живо и здраво.
Раул отвори уста, но думи не излязоха. Каква ужасна жена! Безмилостна, дива, погълната от собствената си страст. Устните на малката се разтвориха и за трети път проехтя думичката „Мамо!“.
— Ела, малката ми — извика мадам Екс.
С рязко движение тя сграбчи детето в обятията си. Откъм завесата долетя протяжен писък на безкрайна мъка.
— Симон! — извика Раул. — Симон!
Той почти не осъзна как мадам Екс се втурна покрай него, отключи вратата и се отдалечи към стълбата.
Иззад завесата все още долиташе ужасяващият висок протяжен писък — такъв писък Раул никога не беше чувал. Постепенно той замря в някакъв страховит гърлен клокот. А миг след това се чу как тялото падна.
Раул полагаше нечовешки усилия да се освободи от въжетата. Съвсем обезумял, най-накрая постигна невъзможното, с всичка сила скъсвайки въжето. И докато се мъчеше да се изправи на крака, в стаята се втурна Елиз с вик „Мадам!“.
— Симон! — изкрещя Раул.
Двамата се спуснаха да разтворят завесите. Раул отстъпи поразен.
— Господи! — промълви той. — Алено, всичко е алено.
Зад него прозвуча гласът на Елиз, сипкав и разтреперан.
— Значи мадам е мъртва. Свърши. Но кажете, мосю, какво се случи? Защо мадам се е сгърчила така. Защо се е смалила наполовина? Какво се е случило тук?
— Не зная — каза Раул. Гласът му се извиси до писък. — Не зная. Не зная. Но мисля, че обезумявам. Симон! Симон!