Както и да е, двамата отскочихме до едните места, после отидохме в казиното.
— Кифла? — попитах госпожица Симс.
— Дължа ти едно питие.
Насочих се право към салон Его, който късно вечер се прекръства на Либидо. Седнахме на бара.
— Идвал ли си тук? — поинтересува се госпожица Симс.
— Май да. По работа.
Барманът — всъщност барманка с големи… очи — попита какво ще пием и госпожица Симс си поръча бяло вино, а аз избрах обичайния Дюърс със сода.
Чукнахме чаши.
— Наздраве — каза тя и попита — Защо сме тук?
— Просто за да сме сигурни, че Голямата птичка играе по правилата и не се среща с някого — отвърнах аз.
— Имаме хора тук — напомни ми тя. — Освен това ГП може да има среща в стаята си и да не разберем нищо.
— Момчетата от СО щяха да разберат — казах и я посъветвах: — Освен това никога не е зле да си наблизо, ако нещо се издъни. Да си на точното място в точното време не е случайност. Слушаше ли историите ми?
— Всяка думичка.
— Трябва ли да ходиш някъде другаде?
— Не.
— Добре. Ще останем около час.
Всъщност нямаше причина да оставаме, освен че се нуждаех от питие. Пък и бях бесен на Голямата птичка, че ми показа среден пръст. Не беше много дипломатично от негова страна. Така де, това е моята страна, нали? Той е гост. А аз не съм домакинът му.
— Джон? Казах, че съжалявам, че не можех да ти кажа предварително. Искаха всичко да мине като стандартно наблюдение, така че обектът да не се досети по действията ни, че знаем къде отива — обясни тя. — Знаех само аз в случай, че го изгубим.
— Ясно де.
Нямах представа чия гениална идея е това, но можех да се досетя, че се е зародила в главата на Том Уолш — главния специален агент на ФБР в АТС в Ню Йорк. Уолш е нещо средно между гений и идиот, а между двете няма голяма разлика. Освен това обича стила на наметалото и камата и не е много наясно със стандартната полицейска работа. Всички тия игри на секретност изобщо не се случваха, когато бях ченге. Но това е нов свят и нова работа, пък и аз не приемам нещата твърде лично.
Реших да сменя темата.
— Обади се на екипа от СО да видим на какъв хал е ГП.
Всички имахме от онези телефончета, които, както вече споменах, имат блинг функция, или с други думи, могат да се използват като уоки-токи. Госпожица Симс се блингна с един от СО, съобщи къде сме и поръча да ни обадят, ако Голямата птичка излезе от стаята си и тръгне към казиното или другаде.
Заприказвахме се, предимно за нейния живот и работа в Ню Йорк, който не й харесваше лично, но й допадаше професионално. Лиза Симс ми напомняше донякъде на жена ми Кейт Мейфийлд, с която се запознах преди три години, докато работех по вече споменатия случай с либийския задник. Кейт също беше от хинтерланда и първоначално не беше очарована от назначението си в Ню Йорк, но след срещата с мен не можеше да живее никъде другаде. После дойде 11/9. След атаката тя искаше да се махнем от Ню Йорк, но след като травмата отшумя — и двамата бяхме там, когато се случи — размисли и осъзна, че не може да се махне. Което беше добре, тъй като аз нямах намерение да се махам.
Поръчах си второ питие, но госпожица Симс — вече Лиза — мина на сода, тъй като я уведомих, че ще кара и на връщане.
Телефонът й блингна, тя го взе, заслуша се и каза:
— Добре, вероятно ще тръгваме. — Затвори и се обърна към мен. — Голямата птичка е сам на рулетката.
— Печели ли?
— Не попитах. — Поиска сметката, плати и излязохме от салон Его.
Тя понечи да тръгне към фоайето, но я спрях.
— Искам да огледам този тип по-добре.
Тя се поколеба, но накрая отстъпи пред професионалната ми преценка и кимна.
Тръгнахме към просторното казино и Лиза блингна своя човек от СО и получи информация за хала на Голямата птичка.
След минута го забелязахме да седи на рулетката с чаша в ръка.
Греховното поведение на иранците не е мой проблем (всъщност то се филмира, понеже може да се окаже полезно), но си мисля, че у тези хора има нещо дълбоко шизофренично — тотално изключване, което определено не е добре за главата.
— Доволен ли си? — каза Лиза. — Ето го. Да вървим.
— Сатаната е влязъл в душата му — отбелязах дълбокомислено.
— Аха. Виждам.
— Трябва да му помогна.
— Джон…
— Я да вземем малко жетони и да идем на едноръките бандити.
— Джон…
— Ела. — Хванах я за ръка и я поведох към касата. Взех сто еднодоларови жетона със служебната си кредитна карта (в счетоводството щяха да ме спукат от майтап) и тръгнахме към машините, от които имахме добър изглед към гърба на Голямата птичка.