Но жабата беше останала безмълвна. След няколко безкрайни минути Ендрю я вдигна и за втори път я върна в аквариума й, където тя невинно потъна на дъното и се престори, че спи. Не бе съумял да докаже нищо, но в него остана смътното подозрение, че някоя мъглива сутрин дръжката на вратата ще затрака и отново ще се чуе шум на нещо, което се суети този път на предната веранда. Тогава той ще стане, ще се поколебае за миг, и рязко ще отвори вратата. И там, на верандата, ще стои прасето, ще го погледне благосклонно и ще си поиска лъжицата. Краставата жаба ще се появи отнякъде, ще се прозее, ще се изпъне, а после двамата — тя и прасето — ще вземат лъжицата и ще се отидат.
Ендрю седеше пред кухненската маса, заобиколен от отворени кутии с различни видове зърнени ядки за закуска. Гледаше кафето намръщено. Беше загубило аромата си. Още тази сутрин щеше да плати доставка по пощата на още две кутии. Кафето просто не може да стои в хладилника повече от две седмици. И една седмица му е много. Скъпоценното му ухание се губи по някаква причина. Беше чел за това някъде. Беше събрал в един бележник маса изрезки на тази тема и обмисляше идеята да купи фурна за печене на кафе от магазина на Дидрих. Роуз не беше в особен възторг от идеята.
Тя държеше чашата удовлетворена от качеството и изобщо не разбираше неговата страст към приготвянето на идеалното кафе. Не схващаше, че то трябва да бъде такова или просто не си струва да се прави — биха могли да варят семената на някой плевел например. За нея чашата кафе не беше нищо повече от една чаша кафе. Е, тази преценка бе малко пресилена. Но на нея наистина й липсваше жизненоважната потребност от кафе.
— Просто не мога да разбера — проговори тя, поглеждайки го над ръба на чашата, — защо ти беше необходимо да си намазваш цялото лице със сажди.
— Повтарям ти, че наистина бях излязъл за опосуми — остави той чашата и направи енергичен жест. — Имаш ли представа какво са в състояние да направят опосумите с кабелите по покрива, ако се качат там и решат да се устроят за дълго? Ще бъде същото, както ако изгорим дома до основи. Тези животни излизат нощем. Знаеш това. Целта ми бяха те. Капаните не ги ловят. Прекалено умни са за тях.
— Ти опита ли с капани? — погледна го тя скептично. Той извъртя очи към тавана, демонстративно показвайки, че не вижда необходимостта да опитва каквото и да е било, след като е в състояние с една стълба и една примка просто да залови тези създания. — И казваш, че един от тях влязъл през прозореца, така ли? Там, при котките?
— Точно така — подчертано кимна той. Така беше. Сред котките. Нали го видя да скача вътре и веднага съобрази, че неприятностите няма да закъснеят. Всеки, който разбира какво са опосумите, щеше да се сети и за последствията. Не можеше да допусне животното да събуди леля Наоми. Тя би помислила, че това е гигантски плъх. Затова той сметна за наложително да използва примката, която бяха измайсторили заедно с Пикет. Опосумът бе решил да мине по шкафа, а той по грешка бе спуснал примката върху главата на статуетката. Наистина, ако спалнята на леля Наоми не бе така претъпкана с боклуци, той щеше да залови опосума вместо статуетката. Но събитията се бяха развили така, че зверчето се бе измъкнало обратно през прозореца… всъщност, бе се хвърлило да бяга точно през него и едва не го бе съборило на земята. Роуз сама бе чула суматохата, нали? Ха, и сети ли се някой поне да му благодари за всичко това?
— А каква беше тази дивотия за крадец на покрива и че е избягал към булеварда?
Той примигна, свали поглед върху празната си чаша и отново примигна срещу нея.
— Санитарната служба — каза накрая той. — Понеже присъстваха и съседите, трябваше да се престоря, че е било нещо друго вместо опосуми. Иначе те щяха да съобщят за случилото се и санитарните инспектори щяха да ни сложат катинара. О, изобщо не вярвам на този Кен-или-Ед. Не го ли видя как зорко маршируваше пред къщата? А на всичко отгоре там беше и Пениман. Допускаш ли, че би останал тук дори за секунда, ако бе заподозрял, че се навъртат опосуми? Щеше да си събере багажа и да си вдигне чуковете, а с него и двестате долара месечно. Опитай се да разбереш психиката на опосума. Обикновеният престъпник ще избяга, ако усети, че някой го следи. А на опосума не му пука. Той просто се нанася и в следващия миг Пениман се изнася. И както вече ти казах, изчезват и двестате долара. И после някой надава вой, че опосумите са ни се качили на главите, и в резултат нито цент от клиенти това лято. И толкова с мотела… Опосумите могат да завладеят това място, всъщност те са на път да го сторят — той поклати глава с мрачно предчувствие, показвайки колко е изненадан, че трябва да обяснява толкова елементарни неща.