Събирайки в юмрук всичките си жизнени ресурси, Ендрю тръгна, започвайки с предпазливо надничане покрай ръба на кофата и изнасяйки крак напред, но в същия миг едно такси зави на скорост покрай ъгъла с „Чери“ и рязко спря. Задната врата се отвори и от нея прегърбен се измъкна Пениман. Той се изправи и мушна ръка през прозореца, очевидно плащайки сметката на шофьора.
Ендрю отскочи назад, сгуши се, каза „Пениман!“ и дръпна Пикет на асфалта. Двамата напрегнато се ослушваха. Разнесе се трясъкът на затваряща се врата на кола и таксито замина. Е, щяха да изчакат Пениман да влезе и после щяха да се втурнат към колата. Майната им на главорезите! Защото в мига, в който Пениман дръпне резето на банята и разбере, че жертвата му се е изплъзнала, пред ресторанта щяха да изскочат поне дузина мъже.
Но Пениман не влезе. Той се отправи право към тях, тананикайки си „Зип-а-ди-ду-да“, сякаш се намираше във върхова форма и се радваше на една отлична сутрин.
Ендрю и Пикет се снишиха между нахвърляните кашони и сандъци, наблюдавайки през тях приближаващите се светли обувки на Пениман и долавяйки съвсем отчетливо почукването на бастуна му. Нямаше време да се скрият под нещо, нямаше време за хитри планове. Ендрю се обърна към Пикет с поглед, в който се надяваше приятелят му да прочете, че оттук нататък играта загрубява. Те двамата лесно биха се справили с Пениман въпреки бастуните му и рибешките му отрови. Но ако той носеше в себе си и пистолет…
Пениман спря пред кофата за боклук, достатъчно близо, за да я хване с ръка, наклонил лицето си достатъчно ниско, за да го зарови в боклука. Беше невъзможно да види Пикет и Ендрю, освен ако не заобиколеше от другата страна. Но какво търсеше този човек? Някакви ужасни рибешки вътрешности, които да добави към отровата? Не, той просто стоеше. Ендрю и Пикет не дишаха. Утринта беше неестествено тиха.
Но не съвсем. Разнесе се тежко, почти дрезгаво, учестено дишане и някакво душене. После боклукът в кофата се раздвижи, сякаш Пениман ровеше из него с бастуна, и вонята от скапаната риба, изгнилите зеленчуци и хранителните отпадъци като че ли сякаш се удвои. Ендрю едва не се задави и сложи ръка на устата си, без да откъсва поглед от обувките на Пениман. Старецът изпъшка и отри носа на едната си обувка в прасеца на другия си крак. Съвсем неочаквано той се изправи на пръсти, наведе се още по-дълбоко в кофата и изпусна нисък, сладостен стон, после задиша като локомотив и пръстите на краката му затрепериха.
Ендрю загуби ума и дума, а Пикет, ако се съдеше по израза на лицето му, едва се сдържаше да не припадне от отвращение… не от кошмарната миризма на прогнило и прокиснало, която се бе спуснала над тях, а от отблъскващата страст на Пениман, който, поне доколкото можеше да се прецени по потрепващите му крака и запъхтяното му дишане, изживяваше момент на върховно наслаждение.
Изведнъж Ендрю скочи на крака и стовари странично длан по кофата, която избумтя като тъпан. Полезрението му се бе стеснило в един лъч, сякаш гледаше през тръба. Не беше в състояние да каже каквото и да е било. Но в главата му се въртеше като на безконечна лента картината на това чудовище, изпаднало в екстаз от гадостта в кофата, което галантно бе целунало ръката на Роуз, бе…
Той замахна през кофата с десния си юмрук, изненадвайки напълно Пениман. Старецът залитна назад, спасявайки се на косъм и устата му затрепери. Той вдигна бастуна си и го стовари в пространството слепешката. Ендрю се хвърли около кофата към него, напипа някаква празна бутилка и я запрати покрай рамото му. Бутилката се заби точно в прозореца, през който се бе развила спасителната операция. Наоколо се посипа натрошено стъкло и няколко от натрупаните на куп сандъци паднаха. Пениман извика и в същия миг се разнесе шум от тичащи крака, съпроводен от оглушително грачене, което, кой знае защо, идваше от небето.
Пикет блъсна Ендрю в рамото, отклонявайки го от Пениман, който го чакаше с вдигнат бастун.
— Хайде! — изкрещя Пикет и задърпа Ендрю. — Остави го! Да вървим!
Ендрю, залитайки, тръгна след него, но се обърна с крак във въздуха, преди да е направил първата си крачка. Да се откаже! Не, сега вече той не можеше да се откаже. Щеше да довърши Пениман и да става каквото ще. Щеше да го смачка със собствения му бастун, щеше да го…