Беше напразно. Мъжът се затича напред и блъсна Ендрю в стената на ресторанта. Това беше краят и единственото, което Ендрю бе съумял да постигне, бе да вбеси Пениман. Чуваше папагалите да кръжат над главите им и се препъна, докато го блъскаха към вратата.
И тогава, без никакво предупреждение, на паркинга се възцари хаос от пърхащи и грачещи папагали. Спуснаха се като облак — един зелен, дрезгаво грачещ облак от тежки папагали, които се нахвърлиха като бойци, започнаха да пляскат с криле навсякъде около тях, забивайки нокти и клюнове в лицата на хората. Пениман опита безсмислен удар с бастуна срещу безбройните нападатели, но се отказа и се наведе с ръце върху главата си. Единият от келнерите побягна към улицата, преследван от три-четири папагала, впили се в ушите му като демони.
Пениман се наведе още по-ниско, стараейки се да не позволи на птиците да се доберат до шията му, свил се на топка, но видимо ужасен от мисълта, че белите му панталони можеха да докоснат мръсния асфалт на паркинга. Един от папагалите — огромен и червеноглав, от тези, които обитават край Амазонка — се бе вкопчил в гърба му и напъха извития си клюн в яката на палтото му, когато старецът свали едната ръка от лицето си в безуспешен опит да се отърве от птицата.
Папагалите изобщо не проявиха интерес към Ендрю, и Пикет. Можеха да бъдат оприличени на кавалерия, пристигнала на помощ само за миг. Цяла минута Ендрю наблюдаваше смаян, блъскайки се в стената на ресторанта, защото неговият пазач, който не беше изпуснал ръката му, се мяташе насам-натам, подскачаше в гротесков танц и махаше с ръка, пазейки се от папагалите. Съзирайки най-сетне добрата възможност, Ендрю удари бандита с лакът в корема, изви се в същия момент и го ритна в коляното.
Два папагала се спуснаха към него, очевидно за да му помогнат, защото единият заби ноктите си в бузата на мъжа и го закълва по носа, дърпайки го наляво-надясно, сякаш се опитвайки се да му го откъсне. Извивайки от болка, нещастникът сграбчи птицата и я дръпна, но не можеше да се освободи от нея, без да загуби и носа си, така че хукна настрани облян в кръв, крещейки за помощ. Тогава Ендрю хукна нагоре по „Чири“ към метрополитена, благодарейки на небесата, че папагалите се бяха озовали на негова страна и че никой не се беше впил в неговия нос по грешка. Пикет трополеше зад него, а мъжете на паркинга бяха методично изтласкани назад към стената, борейки се вече само да опазят очите.
Нито един от папагалите не последва Ендрю и Пикет, когато те на един дъх се изкачиха тичешком по стръмната улица и спринтираха по моравата към мястото, където беше паркирана колата. Когато за миг се обърнаха назад, видяха Пениман да се стрелва през отворената врата на ресторанта с разкъсани панталони и чорлава коса. Той се опитваше да се освободи от палтото си, което бе провиснало под тежестта на един решен на всичко папагал.
Ендрю завъртя ключа и рязко потегли, а Пикет успя да се вмъкне в поднасящата кола и да затвори вратата. Метрополитена прелетя покрай два стона и зави със свирещи гуми на ъгъла с „Уисконсин стрийт“ към дома. Когато навлязоха в Химено, над главите им прелетя ято грачещи папагали на път към океана. Без да разбират нищо, Ендрю и Пикет ги проследиха с поглед, докато ятото не се скри над върховете на дърветата.
Беше още рано. По-точно казано, беше още твърде рано да се прибират. Въпреки страшно многото работа, която го очакваше, нямаше никакъв начин Ендрю да се прибере в този час и да заяви сериозно, че са приключили с риболова, а от друга страна, изглеждаше абсурдно просто да влязат и да си признаят всичко. Не още. Обсъдиха тези въпроси, докато закусваха в едно сепаре на „Кука за котле“.
Каква ли би била ползата, ако разкриеха всичко точно сега? Роуз щеше да бъде въвлечена, което само по себе си беше лошо. След като списъкът на злодеянията беше попълнен и с опит за отвличане, щеше да се наложи да уведомят полицията. Но какво, щяха да попитат властите, е правил Пикет, прониквайки незаконно в частен дом в района на Толедо?
Защото, както Ендрю беше заподозрял, тъкмо това бе направил той. Пикет си бе тръгнал снощи с адреса, даден му от Ендрю, и, просто ей така, беше паркирал в Нейпълс, за да види какво има на този адрес. Къщата се намирала на самия бряг и в задната си част излизала на тъмна уличка. Точно там имало незаключена врата, която направо го подканвала да влезе. Пикет се беше промъкнал и беше слязъл в мазето, разбирайки, че постъпва идиотски, но все още под спомена за успеха в библиотеката. Мазето се оказало цяла лаборатория, пълна с книги и оборудвана с апаратура, която изглеждала като алхимическа. На масата имало огромен шаран с одрана кожа, прецизно разтворен със скалпел, но, странно, сърцето му все още туптяло, сякаш Пикет бе прекъснал по средата някакъв експеримент.