И, разбира се, оказало се, че е точно така. Някакви хора пристъпили иззад сенките и му отсекли пътя за отстъпление. Държали се така сякаш го очаквали. Вързали го и го оставили така в продължение на часове. Наближавала утринта, а той не можел да заспи. Мъжът, който действал със скалпела — стар китаец, който приличал на Фу Манчу със златната си обеца във форма на рибка — се държал приятелски, но не от състрадание, а по-скоро на базата на убедеността си, че Пикет е вече покойник и като такъв не представлява заплаха и с него може да се разговаря без страх.
Триста години — такава била възрастта на стареца, или поне той така заявил. Пикет му повярвал. Защо да не повярва? Той изглеждал на тази възраст по някакъв трудно определим начин… сякаш му личало, че е бил свидетел на триста години вълнения, загадки и чудеса. Той изрязал една малка жлеза от шарана, жлеза, която казал, че използва за извличане на еликсира, който Пениман така ревностно пазел. Това бил серум на дълголетието и средство да се компенсира убийственият ефект от притежаването на сребърниците. „Мистър Пениман силно се нуждае от еликсира — обяснил старецът, клатейки глава, сякаш този факт особено го натъжавал. Много силно. Когато за първи път ме посети, той беше в закрита инвалидна количка, направо мумия, неспособна да върви и да преглъща. А сега… — и той свил рамене, оставяйки на Пикет да се досети сам. Добър клиент. Много добър клиент“.
Ухилен, Хан Кои предложил на Пикет унция от еликсира, размесен в сок от портокали, мислейки вероятно колко е забавно да предложиш нещо, което е свързано с безсмъртието на човек, който може да се раздели с живота в следващата секунда.
Още преди да го откарат в „Бамбуковия рай“, Пикет се убедил, че Пениман е само клиент на Хан Кои, но не и партньор. Пениман плащал добре за еликсира — факт, потвърден от сумата на чека, — достатъчно добре, за да бъде Хан Кои щастлив от предоставилата му се възможност да извърши услуга на Пениман, задържайки шпиониращия Пикет поне до утринта, така че Пениман да може да се наспи, преди да зададе няколко деликатни въпроса.
Пикет отпиваше от кафето и клатеше глава — каква дълга нощ! Бяха го откарали в ресторанта и го бяха затворили незавързан, което показвало колко са били уверени в себе си. След това залостили входната врата и прибрали ключа, след което отишли в кухнята да си направят чай. Пикет се хвърлил към телефонния автомат и набрал номера на Ендрю, но не успял да каже практически нищо, защото те го засекли в същия момент. После го заключили в банята и той останал там, мислейки, че първият човек, когото ще види, когато вратата се отвори, ще бъде Пениман. Но вместо това, на вратата се показал Ендрю…
— Но колко зрелищно им избягахме, а?
Пикет кимна.
— Какво ще кажеш за папагалите? Ако не бяха те…
Пикет прекара пръст по гърлото си, илюстрирайки недвусмислено каква щеше да бъде съдбата им, ако не се бяха появили папагалите.
Те продължиха да се хранят мълчаливо, хвърляйки неспокойни погледи към вратата.
— Какво ще правим с Пениман? — попита Ендрю.
— Нищо — отговори Пикет.
— Нищо? Ще го оставим да се измъкне след всичко това? Ами онази история с боклука? Ти не мислиш ли, че той…
— Аз мисля, че това напълно обяснява гадориите в неговото чекмедже, нали? Някои мъже си изрязват порноснимки, други…
— Господи Боже мой — въздъхна Ендрю. — Та той бил двойно по-голямо чудовище, отколкото аз си мислех, че е. Не мога да му позволя да остане у дома. Обзалагам се, че няма и да опита. Ако ме питаш, ние повече няма да го видим. Той ще изпрати да му вземат вещите.
— Нищо подобно — отсече Пикет. — Той ще се върне, все така мазен, щастлив и пълен с комплименти. И ти ще му позволиш да остане. Търсенето на съкровището е само след два дни. Котлето е на огъня и ние трябва да го оставим да закъкри. Не става дума за нещо, което може да бъде спряно — това, срещу което сме се изправили, така или иначе ще се случи, независимо дали ни харесва или не. И за твое добро, за доброто на Роуз и на мотела, най-добре е да го оставим да се случи, замесвайки колкото може по-малко хора. А ако Пениман се опита да измисли нещо, ние ще го надхитрим, това е всичко.