В пет часа всичко бе подредено и във въздуха се долавяше атмосферата на очакване. Пикет бе излъскал чашите, които отдавна си бяха чисти, проверявайки ги на последните слънчеви лъчи за незабелязани отпечатъци от пръсти и водни петна. Мисис Гъмидж беше сварила на леля Наоми чаша чай в кухнята на дома. Тя продължаваше да настоява, че чаят е природен лек, така че леля Наоми, за да не й противоречи, пиеше по половин дузина чаши на ден. В радостната суматоха стрелките на часовника приближаваха към шест часа.
Ендрю, който за момент бе останал без работа, бе излязъл от кухнята, за да прегледа бара: халбите за бира, бутилките, малкия хладилен бокс, пълен с бира и бяло вино; джунджуриите, които бе закупил от „Полски и Синове“. Алкохолът, с който разполагаха, беше от най-добро качество. По-голямата част от него щеше да бъде прахосана за коктейли. Трябваше да направят нещо, за да ограничат подобни поръчки. Коктейлите не бяха силната страна на Пикет. Ендрю се чувстваше като генерал, който оглежда бойното поле преди битката, доволен, че войските му са добре разположени, оръдията — заредени, маскировката — идеална, а във въздуха се долавя сладката миризма на победата.
В този миг се появи първата група, облечена в костюми и кожени палта и изглеждаща доста весела. Пикет едва успя да ги разположи до камината, когато на вратата се показа втората група: много възрастна двойка, придружавана от много млада двойка. Младежите очевидно бяха внуци. Старецът беше практически глух и все му се струваше, че не е обслужван достатъчно добре. Пикет им предложи места на три пъти, преди старецът презрително да изрази съгласието си и още със сядането да поръча препечени филийки без масло. Пикет вежливо обясни да фиксираното меню и невъзможността да му предложи препечени филии без масло, но старецът се успокои едва когато спътниците му го убедиха да се откаже. Следващият му ход бе да вземе в ръка солницата, която представляваше синьо керамично кученце с надути бузи. Той я изгледа недоверчиво и я остави, скривайки я зад вазата с цветята. Ето, оттук ще започнат неприятностите с котките, мина през главата на Ендрю, който гледаше през отворената врата на кухнята.
Точно тогава се появи третата група — този път без резервация: четири жени от „Спокоен Свят“. Те разкриха, че работят в редакцията на „Спокойна разтуха“ и отговарят за рубриката, която прави преглед на ресторантите. Зад тях, предизвиквайки изненада и възмущение в Ендрю, пристъпваше в компанията на жена си Кен-или-Ед, който изглеждаше много приветлив. Той зърна Ендрю на прага на кухнята и се втурна към него ръкомахайки и извинявайки се, като изостави на самата врата сбръчканата си съпруга.
Ендрю скръцна със зъби. Тук имаше нещо нечисто. Имаше нещо гнило в Сийл Бийч. Кен-или-Ед да му се прави на великодушен. Как можеше да го обвини, че е маша на Пениман пред Роуз и леля Наоми, без да бъде сметнат за ненормален от групата на вестника.
Ендрю се стегна. Ясно, трябваше да работи като луд. Не можеше да си позволи дори една бира. Роуз беше направила нещо с бидона и сега от него течеше относително приемлива струя. Една от котките стоеше в ъгъла, втренчена в гъмбо-то, а друга точно влизаше в помещението, оглеждайки се за подходящ скут, в който да скочи. Ендрю изсъска на минаващата покрай него мисис Гъмидж да се погрижи за котките, но тя трябвало да „се погрижи за масите“, както сама се изрази, и й трябвали прибори.
Екипът на KNEX се появи почти в седем часа. Бяха двама души, нарамени с камери и явно бяха имали тежък ден, защото изглеждаха капнали. Боже всемогъщи, помисли Ендрю, като хвърли поглед на неочакваната суматоха в заведението. Пикет придружи екипа до масата в ъгъла и после мина покрай останалите посетители, за да обясни какво става. Старецът не скриваше скептицизма си. Той погледна видеокамерата с присвити очи и, хвърляйки на масата салфетката си, заяви, че не иска салата и че не може да понася проста храна. Искал супа. Пикет му се усмихна лъчезарно. Супата ще му бъде донесена всеки миг, а после отново обясни за видеооператорите, които междувременно размахваха оборудването си и се шегуваха един с друг на безсмислено висок глас. Старецът се запита какво става с препечените му филийки, а младата дама на неговата маса търпеливо му повтори, че такива не се предвиждат.