Ендрю се скри в кухнята. Още не бе надул шапките. Дори не знаеше ще могат ли да бъдат надути. Брилянтната му идея да направи реклама на ресторанта с оригиналните готварски шапки изведнъж му се стори тъпа и той почувства, че вътрешно заема отбранителна позиция. Чу стареца, който поради глухотата си говореше ненужно високо, да казва: „Казаха ми, че нямало да има препечен хляб!“
В кухнята влезе мисис Гъмидж и усмихнато се огледа. На лицето й беше застинало изпразнено от съдържание и изражение на иронично удивление и тя изглеждаше като човек, който не е съвсем наясно къде точно се намира. Намери някаква лъжица на плота, изплакна я, избърса я и отново излезе. Пристигна поредната група гости. Заведението започваше да се пълни. На хората трябваше да бъдат сервирани салати, да им бъдат дадени прибори за хранене, да им се поднесе това, да им се предложи онова, да им… Ендрю почувства умора. Гърбът го болеше, а ръката му сякаш щеше да се откъсне от лакътя. Трябваше да пие аспирин. Имаше усещането, че само за два дни се е състарил с десет години.
Изведнъж в ресторанта се разнесе вик. Ендрю познаваше този глас. Беше се опасявал, че ще го нададе старецът, лишен от любимия си тоуст, но не бе познал. Гласът принадлежеше на Кен-или-Ед и звучеше доста грубо.
— Правилно си разбрал, да те вземат дяволите! — изрева той, очевидно на Пикет. — В моята салата!
Последва женски писък. Оставяйки кованото котле на огъня, Ендрю се показа на вратата. Погледът му падна на мисис Кен-или-Ед, която се бе изправила, беше кръстосала ръце върху раменете си и лицето й беше маска на ужасена изненада. Водната й чаша се бе катурнала, столът й бе паднал назад. Останалите посетители бяха видимо неспокойни, надзъртаха под масите и вдигаха салфетките си. „Котките!“, помисли Ендрю и изведнъж кипна.
Но не ставаше дума за котките.
— Беше буболечка! — изкрещя Кен-или-Ед. — Проклет бръмбар! В проклетата ми салата!
— Трябва да е било маслина — опита се да го успокои Пикет.
— И аз видях — обади се мисис Кен-или-Ед.
Пикет се опита да успокои обстановката.
— Каквото и да е било, изглежда, е изчезнало, нали така? — той се обърна и погледна Ендрю, който не беше помръднал от прага. Лицето на Пикет беше пребледняло. Сякаш от небитието се появи захилен операторът от KNEX заедно с видеокамерата си. Беше висок азиатец, вероятно китаец. Изглеждаше адски познат.
— Спокойно, спокойно — намеси се Ендрю и излезе сред масите. — Аз сам подредих тази салата, късче по късче. И мога да ви уверя, че в нея няма нищо, което не би трябвало да бъде там. Нали сам щях да забележа нещо по-особено, а? Това не ви е някоя от онези набързо забъркани салати. Това е така да се каже „Салата-nouvelle“. Подреждането при нея е поне толкова важно, колкото е важен вкусът. Консистенцията й от еднакво значение както за около, така и за небцето. Върхът в изкуството да се аранжира една салата е… А, ето че идва и тостът за нашия мил посетител!
Беше се появила Роуз, носейки две квадратни филии препечен хляб без масло. Старецът изведнъж се разтопи от умиление, сякаш едва сега се бе натъкнал на нормален човек в този ресторант.
— А на мен някой ми събори чашата! — извика мисис Кен-или-Ед. — Не знам какво беше. Но нещо се появи на масата.
Ендрю й се усмихна и с още по-ожесточена усмивка потупа Кен-или-Ед по гърба. Мъжът отскочи встрани и за миг изглеждаше като че ли му се иска да ритне масата. Ендрю изправи чашата.
— Да не я е ритнала буболечката? — попита той. А на Пикет каза: — Нова чаша за мисис Фицпатрик.
Междувременно камерата жужеше, фиксирайки целия епизод. Ендрю се обърна към оператора и се усмихна в обектива.
— Ще те съдя, докато те спукам — прошепна той и намигна на мъжа. Семейство Фицпатрик сграбчи палтата си и изхвръкна навън, затръшвайки вратата зад гърба си, като мисис Кен-или-Ед не пропусна да погледне Ендрю с физиономията на човек, който е отпил глътка терпентин. Изведнъж Ендрю се сети кой е операторът. Беше го видял днес сутринта в „Бамбуковия рай“.
Значи така! Бръмбар!
— Извинете, приятели — каза Ендрю. — Опасявам се, че семейството, която току-що ни напусна, има своето извинение. Това беше Еди Фицпатрик, който на времето играеше за „Доджърс“. Беше ударен от силен пас по линията в последния си сезон. Остана в кома година и половина. Може да сте чели за случая. Така и не успя да се възстанови напълно. Те живеят от другата страна на улицата и ние ги поканихме на откриването за сметка на заведението. Не излизат от къщата си вече петнайсет години, защото той разви някаква фобия от насекоми. Мислех, че ще му помогнем да я преодолее. Но май…