До него се приближи Роуз, усмихвайки се с най-милата си усмивка.
— Нещо в кухнята…
Ендрю помаха с ръка на обезпокоените гости и забързано влезе в кухнята, където погледът му падна на нажеженото до червено котле върху печката. Той избута Пикет настрана.
— Майната му! — каза Ендрю, гледайки димящото котле. — Е, поне е достатъчно горещо — и с тези думи той изсипа две чаши олио и две брашно, бъркайки енергично с бъркалката. — Налейте на всички по питие за наша сметка! — обърна се Ендрю към жена си. После попита Пикет: — Позна ли онзи с камерата? Китаеца?
Пикет поклати глава отрицателно.
— Той беше един от домакините ти тази сутрин.
— Я стига! — възрази Пикет недоверчиво.
— Залагам честта си. Подай ми проклетата дръжка за котлето.
— По-добре чуй какво имам да ти кажа. В салатата на онзи идиот наистина имаше буболечка.
— Това не е възможно.
— При това голяма като мишка. Сякаш е вносна.
— В такъв случай мръсникът му с мръсник сам си я е сложил. Защото аз съм абсолютно сигурен, че никаква буболечка не е имало, когато правех салатата. И откъде би могла да се появи толкова голяма?
— Мен ако питаш…
— Разбира се — предугади мисълта му Ендрю. — От Шато, санитарната служба. Той имаше колекция от уникални екземпляри. Пениман си е взел една, мръсният… Няма кой друг да е бил. Същата работа е и с KNEX. Трябваше да се досетя веднага след като сами се предложиха така изненадващо…
— Почакай — спря го Пикет. — Ти не знаеш дори и половината. Можеш ли да се сетиш как падна чашата?
— Тя я е съборила, разбира се. Или скапаният й мъж…
— Ъ-ъ. Не позна. Беше твоята жаба. Проклетата ти жаба от верандата.
Ендрю връчи телта за разбиване на Пикет и изтича да провери аквариума. Жабата я нямаше. Аквариумът беше празен. Лекият отразяващ капак лежеше на линолеума и влажна следа водеше към входа на ресторанта. Ендрю бързо се върна обратно в кухнята, където Пикет стържеше по дъното на котлето с телта.
— Къде по дяволите е отишла? — попита той и пое нещата в ръцете си.
— Завря се сред цепениците край камината. Мисля, че още е там и яде буболечката. Не мога да кажа откъде изскочи, но грабна бръмбара от масата и се изпари. Да благодарим на Бога, че жената не видя жабата. Тогава сигурно щяха да я хоспитализират.
— Е, жабата направо заслужава медал — каза Ендрю. — За мен това е Жабата на годината. — Но колко удачно се получи всичко, помисли той. Роуз да махне тухлата от капака точно днес. И после жабата… Свърши си работата в единствения възможен миг.
Леля Наоми си подаде главата през вратата.
— Мистър Пениман пристигна — съобщи тя.
Ендрю извъртя очи към тавана.
— Пресвета Богородице…
— Сега ми повярвай — обади се Пикет. — Той е тук само за да наблюдава. И ще бъде доста озадачен, че твоят приятел от отсрещната страна на улицата си е отишъл.
Операторът с камерата цъфна на вратата, заснемайки Ендрю точно в мига, когато огромна капка напалмово гореща мазнина се плъзна по телта за разбъркване и цопна в открития огън. Огънят избухна в дълъг език. Ендрю го плесна с кърпата за подсушаване на чинии, но изпусна телта. Капчици горяща мазнина поръсиха задната стена на печката.
— Сода за хляб! — извика Пикет и се огледа безпомощно, докато камерата безмилостно фиксираше епизода в едър план.
Ендрю пак замахна с кърпата.
— Какво? — извика той в отговор. — В другата кухня. В къщата.
В този момент Роуз си проби път покрай оператора, раздрусвайки кутия бира с пръст на отвора. Дръпна пръста си и насочи пенливата струя към островчетата горяща мазнина, след това отново запуши кутията, пак я раздруса и отново поля с бира. Пламъците изгаснаха задушени от пяната.
— Това е най-бързият начин да се изгаси огън — обясни тя на Ендрю, който в същия миг завърташе ключа на котлона под прегорялата гъмбо. Кухнята беше изпълнена с пушек. Роуз включи вентилатора на аспираторната уредба и облакът дим за няколко секунди изчезна. След това затвори отворената до момента врата под носа на мъжа с камерата, за да ограничи разпространяването на дима. — Накарах мисис Гъмидж да сервира на всички шербет33. Така ще спечелим малко време. Има гъмбо достатъчно за всички, макар да казах на операторите, че няма.
Ендрю размаха телта, гледайки с гняв чернилката на дъното на котлето.
— О, аз ще им кажа още някои неща…
— Къде са шапките? — пресече го Роуз.
33