— Махнете ги! По дяволите! — изкрещя Дилтън и удари Кен-или-Ед с такава сила по рамото, че той залитна, а после се наведе, за да удря котките с ръце.
Пикет се стрелна между тях със супата — искаше да я излее навън на уличката. Леля Наоми, куцукайки, се приближи и извика:
— Затвори вратата! Така ще докараш тук всяка котка в квартала. Това е ресторант, а не…!
Операторът с камерата се примъкна по-наблизо, заснемайки целия епизод. Роуз провали намеренията му, размазвайки уж случайно пръст, натопен във фъстъчено масло, по обектива на камерата.
— Хей! — извика той, докато тя го извеждаше навън, тласкайки Кен-или-Ед и Джек Дилтън пред двама им. Леля Наоми затвори вратата. Котките бяха изчезнали. Лъжицата беше изчезнала. Вмирисаната гъмбо беше изчезнала. Пениман се извини с финес на четирите дами с трудна за предаване гримаса на лицето. Беше победен и се държеше както подобава на един джентълмен.
— Ще отида да полегна — насили се той да каже. Но в очите му Ендрю можеше да прочете най-отвратителния вид неподправена омраза, която някога бе виждал. От тази гледка го полазиха тръпки. Искаше му се да намигне, да каже нещо, което да поразведри стареца, но не можеше да го направи. Затова само кимна и едва-едва се усмихна. Пениман излезе следван от мисис Гъмидж, чиято глава се тресеше сякаш бе парализирана. В същия миг се върна Роуз заедно с Пикет.
Ендрю отиде в кухнята и след дълго ровене из шкафа извади бутилка скоч и наля два инча в една чаша. Допълни чашата с вода и я изпи на един дъх, подпирайки се на плота. След това, вече дишайки малко по-спокойно, той се върна в ресторанта, където всички седяха като онемели, и обяви, че според него всички имат нужда от едно питие за сметка на заведението. Извади бутилки сотерн34, портвайн и шери и погледна Пикет.
— Къде е лъжицата?
Пикет сви рамене.
— Довери се на котките — каза той и тръгна по масите за да вземе поръчките.
— Къде е Фицпатрик? — обърна се Ендрю към Роуз, която сваляше чашите.
— Изгоних го. Казах му, че ще се обадя в полицията. Това не му допадна особено. Ти беше прав. Този човек не е наред. Другият, Дилтън, налиташе да се бие с него на улицата и говореше нещо за някакви сто долара. Ако питаш мен, те още са навън и се бият. Няма да се преструвам, че разбирам какво става. — Ендрю се захили, недалеч от мисълта да излезе навън и да погледа. Но това едва ли бе най-разумното в момента.
Леля Наоми, без да изглежда и в най-малка степен развълнувана, се отправи към масата на четирите старици. Миг по-късно дамите клатеха съчувствено глави, цъкаха с езици и обменяха спомени за медицински проблеми, с които се бяха сблъсквали. Леля Наоми се премести на съседната маса при възрастната и младата двойки.
— Каква беше тази отвратителна воня? — осведоми се възмутено старецът. Двамата от другата маса, които бяха пристигнали първи, кимнаха с глави и показаха, че отговорът ги интересува.
Ендрю чу леля Наоми да казва:
— Виждате ли, това е малко деликатен въпрос…
Ендрю се приближи, прочиствайки гърло, за да й спести притеснението.
— Съжалявам, приятели — започна той. — Това беше една наистина доста бурна вечер. Горкият мистър Пениман. Когато изпадне в подобен пристъп, той страда от тотална мускулна релаксация. Опасявам се, че той… — след което се наведе и прошепна нещо в ухото на младия мъж и на джентълмена от съседната маса.
Всеки от тях на свой ред прошепна нещо в ухото на съпругата си, а младата госпожица обясни тихо на баба си, която каза:
— О, горкият човечец, колко притеснително! — след което съобщи печалната истина в ухото на стареца, който седеше без да помръдва, с изражение на озадачено неодобрение.
— Какво, какво? — провисна челюстта му. — Изцапал си е… Мръсник такъв…
— Ама той не е можел да се устиска, за Бога. Било е напълно неконтролируемо.
— Така се случва с обесените — обяви на висок глас старецът.
— Да, мисля, че е вярно — прошепна Ендрю, отстранявайки се от масата, доволен, че старецът бе казал това. Новината вече се знаеше и в останалата част от заведението. Или поне посетителите си мислеха, че знаят.
Роуз го пресрещна, докато той се прокрадваше към кухнята.
— Какво, за бога, им каза за бедния мистър Пениман? — попита го тя.
— Ами — започна Ендрю. — Казах им единственото, което ми дойде наум: че той е получил пристъп и е загубил контрол над телесните си функции. Какво друго би могло да послужи за обяснение? Е, не става дума за престъпление. Все пак става дума за възрастен човек.
Роуз го изгледа внимателно.