Ендрю се хвърли напред, замахна с бастуна като с бейзболна бухалка — с двете ръце — и стовари извития му край през пръстите на Пениман. Разнесе се писък и трясък — писъкът беше на Пениман, а трясъкът бе от удара на кутията в железния стълб на осветлението, който като в каданс падаше в морето.
Ендрю отново замахна с бастуна, но недобре затворената ключалка на кутията се отвори и сребърниците се посипаха като струя в океана. За миг в очите на Пениман се появи ужас от непонятното поражение, а после той се хвърли след монетите като фигурка на човече от анимационен филм, докато краят на кея продължаваше да се разпада парче по парче. Ендрю захвърли бастуна на леля Наоми и скочи назад към перилата, за да се спаси, раздирайки коленете на панталоните си по грубата повърхност на кея. Добра се до спасителния дървен перваз и се вкопчи в него.
Обърна се навреме, за да види как Пениман полита в морето, зърна за миг копитата му да проблясват и отново да се превръщат в краката на един стар, много стар човек, изоставен от магията на сребърниците, които вече не бяха негово притежание. Пениман обърна лице към небето и лъчите на луната осветиха жълтата кожа и дълбоко хлътналите очи на една мумия, на човек отдавна умрял, но полусъхранен от забравени еликсири. В следващия миг той цопна в морето като нещо сглобено от пръчки и клечки.
Червената електронна кола вдигна гейзер след него, отнасяйки със себе си и чичо Артър. И точно когато Ендрю премисляше дали да се пусне и той след тях и да се опита да издърпа нещастния чичо Артър от стихията, огромното туловище на кита тласна кея за последен път, отвори паст като входа на пещерата на Аладин и погълна Пениман, Ендрю и колата в добавка.
След това създанието плесна с опашка, обърна се към океанските простори и изчезна сред тях.
Повърхността на морето кипеше от риба, но в следващия миг всичко застина и макар светлината на зората едва да се долавяше, Ендрю успя да види, че всички риби са се стрелнали към дъното в преследване на сребърниците, които бавно се преобръщаха и изчезваха в дълбочината.
Неочаквано и небето се изпълни с птици — чайки, пеликани, папагали, гарвани, дъждосвирци — които се спускаха и кълвяха пръснатите по кея сребърници, и захапали ги в клюновете си, отлитаха незнайно къде. Ендрю се прехвърли през огънатите железа на перилата и се превъртя по гръб на разрушения кей. Нещо го бодна в рамото. Той седна и погледна. Беше лъжицата.
Взе я и някак инстинктивно замахна с ръка, за да я хвърли сред новопоявилите се вълни. Нека отиде при рибите, мина през главата му. Нека те я откарат на някой друг континент, но да я махнат от живота му завинаги. Но нещо го възпря.
Светлината на изгряващото слънце се плъзгаше по гърба на нещо, което се носеше към тях точно по средата на кея, подтичвайки в странен късокрак тръст. Беше Единственото Прасе и бе абсолютно невъзможно да бъде сбъркано, защото неговият час бе настъпил. То равнодушно мина покрай групичката сънливи рибари, които в този момент идваха заедно с утринта и пое курса на колата на чичо Артър, право през кръжащите птици, покрай Наоми и Роуз, покрай разтворилия уста Пикет, приближавайки на един фут от мястото, където Ендрю седеше, държейки лъжицата в изпънатата си ръка.
Абсолютно прецизно прасето захапа лъжицата, незабавно се обърна и пое в тръст отново. Ендрю го гледаше да се смалява в далечината и да изчезва нагоре по „Мейн стрийт“, отправило се един Господ знае на къде.
Епилог
Биймс Пикет се чувстваше малко като Том Сойер, сякаш раната му беше значка или най-малкото трофей. Но беше само прострелян. О, колко му харесваше как звучи думата „прострелян“. Тя внушаваше как на косъм се бяха развили нещата и как той се бе хвърлил настрани, осуетявайки усилията на професионален убиец от световна класа.
Джорджия бе обявила, че мотелът е почти изчистен от мистичните еманации. Имало остатъчно въздействие, може би в праха под къщата, нещо подобно на мириса на нафталин по пуловер току-що изваден от шкафа за дрехи. Океанският бриз щеше да го разкара скоро.
Малката кола, в която бе влязъл, потегли рязко, включи се в трафика, лудешки задмина един камион и се провря под носа на стреснат пешеходец. Но Пикет продължаваше невъзмутимо, държейки с една ръка волана, а с другата кашона, заклещен зад неговата седалка — кашон с една бройка „Ексер-Джини“. Очевидно това бяха чудесни устройства за заздравяване на коремните мускули. Бог му бе свидетел, че той имаше нужда от това. Трийсет и петте долара бяха разумно похарчени. Джорджия се бе захванала сериозно с него: диета, модни дрехи, подстригване за по двайсет долара. Беше си поставила за задача да го цивилизова и направи съвременен човек. Роуз бе отправила същата заплаха по отношение на Ендрю, особено след като той си бе признал всичко и бе поел на свой гръб гаврата кредитната им карта. Но след това бе поомекнала. Джорджия обаче гледаше на Пикет като на предизвикателство.