2.
— Мистър Шенди, татко, сър, защо никога не искате да погледнете на нещата по начина, по който другите ги виждат… той гледаше на нещата по свой начин… той никога не използваше общественото мерило.
Ендрю стоеше изправен в онова, което се бе превърнало в бар. Много внимателно той си наля студено кафе. Биймс Пикет го наблюдаваше.
— Значи пълня я веднъж — каза Ендрю, — по този начин. — Той завърши операцията, остави кафеника и взе чашата си. — И изпивам половината, ето така — отпи половината и остави чашата. — Сега отново я напълвам и отново я изпивам — той изля кафето в гърлото си, този път до капка, и пак остави чашата с жест на фокусник, току-що завършил номер на сцената. — Значи тази чаша беше пълна с кафе два пъти. Така ли е?
Пикет го изгледа с присвити очи, преди да кимне.
— И сега е празна, така ли е?
— Така е. Празна е.
— Но забелязваш ли — каза усмихнато Ендрю, — че макар чашата да бе пълна два пъти, аз изпих само чаша и половина и в момента тя е празна — той я обърна с дъното нагоре, за да илюстрира думите си. Една-единствена черна капка звучно падна върху плота на бара.
— Мисля, че разбирам — каза Пикет. Той докосна два пръста на лявата си ръка с десния си показалец, обмисляйки проблема в цялата му дълбочина. — Моят съвет е да оставиш тази работа. Тук няма печалба. Заклевам се. Още Айнщайн на времето го е разбрал.
— Айнщайн ли? И той ли е експериментирал с чаши кафе?
— Не, май беше с чаши чай. И не ги е изпивал като тебе. Мисля, че е било свързано с реките… големите завои по тях. Той ги е разбрал.
— Така ли? Айнщайн? Като е разглеждал чаинките по дъното на чашата?
— Прочел съм го някъде, щом ти казвам — сви рамене Пикет.
Примерът допадна на Ендрю. Науката бе нещо, което винаги му носеше дълбоко удовлетворение. Един от братовчедите на Роуз бе прекарал години в центрофугиране мозъците на жаби, очевидно с неопределената надежда, че ще извлече нещо от експериментите. Статиите, които написа, бяха пълни с изумителни илюстрации. Значи, някой разбива мозъци на жаби, друг измерва кафето с чаши, докато един ден… какво? Трети стъпва на луната. Следващият доближава черна дупка и изчезва в нея. И кой би могъл да каже предварително какъв ще е резултатът, за добро или за зло? Ето, това беше удивителното.
— Това с изчезването на кафето не ти ли напомня за безкрайността? Не събужда ли в теб идеята за безграничното пространство. Като малък винаги съм си представял, че там някъде има въжена бариера, подобна на тази, която загражда двора на училището, и тя маркира края на всичко.
— Че защо, през нея би трябвало да се вижда. Въжената ограда все пак…
— Вече не си спомням. Кафе? — той поднесе останалото студено кафе към Пикет и бутна една чиста чаша. Пикет поклати глава отрицателно. — Обичам математическите мистерии — продължи Ендрю, — особено когато ги свалиш на земята, където те се свеждат до чаши кафе и други подобни. Което може да бъде доходоносно занимание за съдържател на ресторант.
Пикет кимна, но изглеждаше объркан.
— Знаеш ли, не съм сигурен, че тя беше напълнена два пъти. Струва ми се…
— Разбира се — каза Ендрю, — разбира се. Съобразих го сам… снощи. Всичко се крие в думите, нали? Какво имаме предвид, като казваме думата „пълня“? Дали искаме да кажем, че чашата е била напълнена два пъти или само е била допълвана? Такава е и думата „прозорец“. Погледни какво пише за нея в речника. Никой на този свят не може да ти каже дали „прозорец“ е онова, което спира вятъра или е дупката в стената, самият отвор. От друга страна, ти можеш да затвориш прозореца, можеш да се прехвърлиш през него, да го измиеш или да го счупиш. Представи си какво би било да си в състояние да минеш през нещо, което е достатъчно твърдо, за да може да се счупи. Езикът е нещо крайно интересно и ще ти кажа, че снощи, след две чашки уиски, ми изглеждаше още по-интересно. Първоначално си мислех, че съм разкрил тайната на бездънната чаша кафе, само че тази тайна работеше срещу моите интереси. Веднага схванах, че не мога да спечеля от това. По-скоро обратното. Да кажем, че налея две чаши, но клиентът изпие само чаша и половина от тях. Губя по половин чаша на всеки две налети. Представяш ли си каква загуба се натрупва с годините. Я да видим. Примерно, двеста чаши дневно, два дни в седмицата и половин чаша изчезва благодарение на математиката… значи губят се петдесет чаши на ден, умножени по… Ще затваряме ли в почивните дни?