— Кой е той? — попита Ендрю.
— Пениман — отвърна Пикет, без да се поколебае.
— Така ли пише там?
— Не, не пише така. Споменава се за „неидентифицирано трето лице“. Но защо не я разгледаш по-добре?
Ендрю присви очи върху снимката. Приличащият на Пениман държеше нещо на отворената си длан — две монети, доколкото можеше да се различи — и изглеждаше като че ли в този момент ги подава, или току-що са му били подадени, или се готви да направи нещо с тях… като например да ги положи върху очните кухини на мъртвеца.
— Мили Боже — прошепна Ендрю, — дали не иска да ги сложи върху очите на трупа? Не знаех, че този обичай още се прилага.
— Зависи от кои, не мислиш ли?
— Какво значи „кои“? — вдигна поглед Ендрю.
— Вездесъщите „те“ — поясни Пикет. — Кого мислиш, че имаме предвид, когато се изразяваме по този начин?
Ендрю отново поклати глава:
— Не знам. Мислех, че това е просто начин на изразяване. Удобна фраза. Нищо повече от това. И ако се опиташ да си представяш лице зад всички тези изречения, направо ще полудееш, не разбираш ли? Това си е чиста проба шизофрения.
— Но може и да не е. Когато зад тези неопределени фрази всъщност има лице. И, опасявам се, нашият случай е именно такъв. Защото са замесени неизвестен брой от така наречените „Пазители“.
— Извинявай — усмихна се Ендрю, — не разбрах кои. Загубих нишката на мисълта ти.
— Те. Нали това се опитвам да ти обясня. Тук изобщо не става дума за безпредложни изречения. Пазителите са се появили в дълбока древност и името се отнася за хора с определена функция… смъртно опасна — Пикет снижи глас и хвърли поглед към вратата на кухнята. — Чел ли си легендите за Скитниците-евреи?
— Че те много ли са? Аз мислех, че е имало само един.
— С годините може да са се събрали цяла група. Бродили са из Европа. Селяните оставяли кръстосани гребла по угарите на нивите си, под които онези спели. Било нещо като магически тотем, който ги предпазвал. Животните им носели храна. Имало и един тип, който играел главната роля — безсмъртен магьосник. Останалите били негови последователи, които можели да продължават своя живот с тайни средства. Сглобявам тази история фрагмент по фрагмент, но мога отсега да ти кажа, че в нея се говори за риба и монети и само Бог знае точно какви талисмани и символи. И повярвай, не ти разправям измислици. Говоря ти самата истина и ако искаш вярвай, ако искаш недей, но аз мисля, че сме захвърлени в центъра на събитията.
— Значи, ти твърдиш, че има… какво?… цяла дружина от „тях“? И какво искат те от теб?
Пикет сви рамене:
— Не забравяй, че не знам достатъчно. А всяко невежество тук е смъртно опасно. Не изключвам, че е възможно те да контролират всичко. Всичко. Мен, теб, стълба пред портата, защо не дори и въртенето на планетата.
Ендрю щракна с пръсти. Изведнъж се бе досетил. Беше чел за тези неща в един роман.
— Като в Балзак! Как се казваше… „Тринайсетте“. За „тях“ ли ставаше дума?
Пикет го погледна уморено. После поклати глава.
— Това, което Балзак е знаел по въпроса, ти можеш да го събереш в шапката си. Някои от тях може да са били създадени в Париж, естествено. Или където и да е. Дори тук.
— Тук, в този мотел?
— Нали това ти казвам. Един от тях вече е тук, макар и не задължително в мотела. Тук — в Сийл Бийч.
— Значи, казваш ми, че Пениман…
— Нищо не ти казвам. Някои неща знам, а за други мога само да предполагам. И все пак отнасяй се по-любезно с него, за да не се окажеш от погрешната страна на отровната риба.
За миг през главата на Ендрю мина мисълта, че той няма представа коя е правилната й страна, затова лениво мушна пръст в изрезката, която все още стоеше пред него.
— Кой е мъртвецът, тогава?
— Джек Раби7 — каза простичко Пикет.
Ендрю изведнъж изстина. Погледна пак снимката. Третият определено можеше да бъде и Пениман. Но монети върху очите на покойника… самата идея беше прекалено морбидна. И освен това, какъв бе изводът? Какъв би могъл да бъде смисълът на всичко това?
7