— Защо е необходимо да му слагат монети върху очите — попита Ендрю, сгъна снимката на две и я подаде на Пикет. Струваше му се, че й се е нагледал предостатъчно. Тя намекваше за неща, за които не искаше да научава повече.
— Аз нищо не съм казвал за монети в очите му, ти го изрече. Лично на мен не ми изглежда, че се канят да правят точно това. Аз мисля, че това е заплащане. Някой е умрял и някой друг го е убил. Сребърниците са възнаграждение за извършената услуга. Заплащане за дълга серия предателства.
— Евтино се предлага, не мислиш ли? — каза Ендрю, говорейки за Пениман или който и да бе третият.
— Не сме видели монетите, нали?
— И защо мислиш те са го направили?
— Не мисля, че те са го направили. Струва ми се, че един от тях го е направил, работейки срещу интересите на другите. Има нещо в тези монети…
Ендрю се опита да се задълбочи отново в наръчника на Гросман — съвсем неочаквано всички подробности в него за различни видове джин и битер започнаха да му се струват много полезни за здравето и приятни за обмисляне. Когато в разговорите за конспирациите се стигнеше до детайлите, от това му настръхваха косите. Нещо витаеше във въздуха. Беше го почувствал още снощи, докато чакаше на дървото. И не беше сигурен, че е готов за това нещо. Този Пикет с неговите мистерии! Истината е, че ако не ровиш за тях, няма и да се сблъскаш с тях. Не се занимавай с тези неща — това щеше да го посъветва Роуз. Колко разумен съвет.
— Защо мислиш, че препоръчва ножовете за плодове да са от неръждаема стомана?
— Кой? Пениман?
— Не, Гросман. Какво му е лошото на един нож от въглеродна стомана? Той запазва острието си по-дълго.
— От него плодът потъмнява. А от неръждаемата стомана не потъмнява. Има някаква химия във всичко това. Не мога да го обясня по-добре. Аз бих ти препоръчал стъклен нож. Използват ги накъде.
— Те ли? — попита Ендрю, представяйки си Пениман да излиза от мъглата със стъклен нож в едната ръка и ужасна риба в другата.
— Не, не Те. Забравих къде. Дали не беше в един хотел в Сингапур.
Ендрю кимна с облекчение.
— А какво ще кажеш за един от ножовете Гинзу8? Видях да ги рекламират по телевизията. Убеждаваха, че може да блъскаш по тях с чук, без да им стане нищо.
Пикет го погледна озадачено.
— И защо е необходимо да го правиш?
— Нямам представа — отговори Ендрю, клатейки глава. — Мисля, че може да ти се наложи само от общи съображения. Смятам да се доверя на Гросман. Мотото ми е да не се доверявам на нищо модерно. Така че „ножове от неръждаема стомана — три броя“.
Списъкът му изглеждаше доста впечатляващ, но щеше да има нужда от цяло състояние, за да го изпълни. И въпреки това не можеше да се примири с мисълта барът му да остане недоокомплектован. В сърцето си беше човек, който искаше или всичко, или нищо.
— Ти чел ли си книгата на Балзак? — попита той Пикет.
— Преди години.
— Как беше името на стареца? Ферагус. Точно така. Спомняш ли си: „Истинска драма се криеше в начина, по който бе отпуснал съсухрените си клепачи“. Представи си какво нещо само — „съсухрени клепачи“. О, как ми допада идеята на романа — за Тринайсетте, за Унищожителите.
— Никак няма да ти хареса, ако вземат та влязат сега през вратата.
— Значи, наистина мислиш, че са Те.
— Не — отсече Пикет. — Нашите са друг тип. Онези не са Те. Онези Тринайсет нито ги има, нито някога са съществували. Това, с което се сблъскваме днес, не е измислица. Мистър Пениман е… който и да е, и аз пак ти напомням да внимаваш с него.
— Но тогава има ли наши тринайсет?
— Откъде да знам? Може да са десет, а може и да са една дузина.
— Дяволска дузина, ако питаш мен. А… точно така ще наречем ресторанта.
— Какво, „Дяволската дузина“?
— Звучи доста хранително, не мислиш ли? И с всички тези тринайсеторки наоколо, ми се струва подходящо. Това ще бъде нашата шега.
— Звучи ми малко евтино. Като ресторант от верига, като сладкарница.
— Тогава, да го наречем „Тринайсет“. Само това. И дори е много добре. Нали това е адресът ни. „Едит Съркъл“ номер 13. Съдбата отново се намесва в наша полза. Ето, такива работи най ми харесват — тайнственият двоен смисъл. За обикновения човек това си е просто адрес. Но за онзи, който върви из мъглата, това наименование означава нещо. И на теб ти харесва, признай. Числото е символ на предзнаменование.
— Звънко е — сви рамене Пикет. — Но…
— Никакво „но“ — отряза Ендрю. — В него се съдържа някаква неотвратимост — той неочаквано погледна Пикет, след това надникна през полуотворената врата, през която се излизаше в коридора към кухнята. Очевидно задоволен от резултата, продължи шепнешком: — Като говорим за отрови и конспирации, как беше името на твоя човек в „Борба с гризачите“? Онзи, когото интервюира за вестника?
8