Той изчака да стане точно полунощ не от други съображения, а заради романтиката. След това, усещайки някаква празнота в гръдния си кош, се отправи нагоре по стълбите към тавана, носейки мъртвия опосум в сак. Беше започнал да се вмирисва, макар да го бяха намерили вчера в Гардън Гроув разкъсан може би от котките. Трябваше му малко късмет, за да изиграе картите си правилно. Стълбището бе тъмно, но той не смееше да използва фенерче. Да го открият точно сега, би означавало… Трудно му беше да каже какво. Щяха да го отведат. Мъже в бели престилки щяха да му задават измамно прости въпроси. Щяха да му центрофугират мозъка и да стигнат до своите заключения.
Той предпазливо стъпи на перваза на малката ниша на капандурата, извеждаща на покрива. Събитията от предната нощ изключваха използването на стълба. Виждаше сянката от телескопа на Пикет през отвора на капандурата. Бавно и внимателно той го премести встрани, отвори капака и излезе на покрива. Слава Богу, наклонът не беше голям. Издърпа сака след себе си, остави го на покрива и предпазливо се придвижи по асфалтовите керемиди към мястото, където още от снощи бе останал пръта, подпрян сред клоните на камфоровото дърво. Беше си на мястото.
Изтегли го през листата, прекара го над един от клоните и го положи с примката пред себе си. Луната нямаше да изгрее поне още един час, това поне бе научил миналата нощ. Опосумът му му сътрудничеше по най-добрия начин. Мъртвите опосуми не могат нищо да разкажат, помисли той и се усмихна. Затегна примката около шията му и теглейки пръта зад гърба си, крадешком се промъкна към прозореца на леля Наоми.
Беше затворен. Естествено, че щеше да бъде. Да не беше луда да се излага на опасността от нови мародери. Миналата нощ бе посяла страх в сърцето й. Ендрю бръкна в задния си джоб, извади от него дълга шпатула, провря я в процепа между двете крила на лошо прилепените прозорци. Миг по-късно вече бе вдигнал езика на заключалката. В горещата нощ не полъхваше никакъв бриз, който да наруши съня на леля Наоми.
Ако се появяха проблеми, ако тя отново се събудеше, тогава смяташе да остави опосума, където си беше, и да бутне пръта обратно сред листата на дървото. Щеше да прекоси покрива до гаража и оттам да скочи на горния капак на пикапа. Прозорецът на библиотеката беше широко отворен и вред него имаше складиран куп тухли. Щеше да се озове в стола си за по-малко от две минути, а единственото, което щяха да намерят на покрива, бе мъртвия опосум. Беше обмислил плана си следобеда и бе направил оглед откъм улицата. Сякаш самото провидение се бе погрижило всичко да си е на мястото: купчината тухли, опосумът, прътът, лежащ под дървото — всичко му бе поднесено като на табла, опаковано и пристегнато с панделка. Ако имаше късмет, нямаше да се налага да използва варианта с бързото изтегляне. Щеше да бъде много по-чисто, ако съумееше да остави опосума в спалнята на леля Наоми и да й даде възможност сама да го намери сутринта.
В стаята не помръдваше нищо. Леля Наоми гротескно хъркаше, без това да пречи на котките. Той пъхна пръта през прозореца едва дишайки. Най-зрелищно щеше да се получи, ако пуснеше опосума направо на леглото й, но това най-вероятно щеше да я събуди и тя щеше да изписка. По-добре близо до вратата, за да изглежда като че ли животното се е опитвало да се измъкне, но не е успяло. Той нагласи пръта и започна да отпуска въжето. То веднага се отпусна, опосумът шльопна на пода и Ендрю мигновено изтегли пръта през прозореца.
Затвори го, плъзна се към дървото и спусна пръта през листата, така че да остане подпрян на същия клон, на който бе стоял целия ден. Приведен, напрегнал слух, той преброи до шейсет. Хъркането невъзмутимо продължаваше. Тя даже не бе помръднала.
Върна се при прозореца, извади пак шпатулата и бутна резето в заключено положение. Миг по-късно беше при капандурата, премести телескопа на Пикет на мястото му и бутна сака зад оголените проводници, свързани за откритите клеми. Спусна се на пръсти по тясното стълбище, изми ръцете си в умивалника в кухнята и отвори кутия бира, за да отпразнува. Часовникът показваше едва 12:13, а той беше свършил цялата работа.