Прекалено напрегнат, за да може да заспи, той легна на дивана с намерението да почете, а след половин час си отвори още една бира. Почете още малко, но нямаше настроение за това, защото мислите му непрекъснато се отклоняваха и в един момент осъзна, че е заинтригуван от сложната изработка на чашите за кафе. Това го насочи към сребърните прибори за хранене, после към медните тенджери и тигани, и към големите сита, през които можеха да се изцедят по двайсет фунта фетучини. Замечта се по екстравагантните шапки на майсторите-готвачи, помисли си дали да не си сложи и той такава, застанал пред невъзможно огромна еспресо-машина, представляваща плетеница от тръби и кранове, издигаща се до тавана.
Събудиха го удари по вратата. Едновременно с тях се разнесе писък, идващ отнякъде… отгоре, където беше тавана. Ендрю излезе в дневната, триейки с ръка лицето си. Чувстваше се като премазан, обезводнен скитник. Загърната в хавлията си, Роуз се втурна покрай него към входната врата. Рязко я отвори и видя през себе си Пикет с въдица и сандъче с принадлежности в ръка и по изключение с шапка. Той отвори уста, за да изпее ролята, която двамата с Ендрю бяха разработили вчерашния следобед, но Роуз се втурна към стълбището, викайки на Ендрю да я последва.
На горния етаж се сблъскаха с мисис Гъмидж, сложила ръка през устата си и застанала пред отворената врата на стаята на леля Наоми. Миризмата на опосума прискърбно се беше засилила в ранните утринни часове. В ограниченото пространство на стаята тя даже надвиваше миризмата на котките, които изглежда бяха имали съвсем малко време да се позанимават с тялото му. Бяха го проучили колкото да се откажат и да го оставят на мира. Перфектно. Ендрю прехапа устна и намигна на Пикет.
Леля Наоми седеше изправена в леглото си, все още с ролките в косата от снощи. Дишаше като чайник.
— Как — осведоми се тя с кух, жалостив глас — се е озовала тази твар в стаята ми?
Ендрю избута мисис Гъмидж от пътя си.
— Донесете ми лопата за изгребване — каза той, поемайки нещата в свои ръце. — От гаража. Широката, с алуминиевата дръжка.
— Аз ще отида — обади се Пикет и изтича надолу по стълбите.
Ендрю огледа изучаващо мъртвия опосум.
— Котките са се справили с него — и кимна на леля Наоми, която го гледаше сякаш бе говореща маймуна. — Котките — обясни той с по-висок глас, — те са го уморили. Вижте го, целият е в драскотини. Като при китайците — Смъртта на хилядата порязвания. Много неприятна работа — и той поклати глава. Пикет се качи, трополейки с лопатата в ръка. — Какво мислиш? — попита го Ендрю загрижено.
Пикет го изгледа и после проговори:
— Изглежда сякаш… какво?… сякаш са котките, мисля — и той се наведе, за да погледне отблизо, но изкриви лице и се дръпна назад. — Доста са го измъчили, а?
Ендрю кимна.
— Не ти ли прилича на онзи, който видяхме на задната ограда преди два дни? На големина е същият.
Пикет кимна.
— Сигурен съм, че е той — после погледна към Роуз, която го разглеждаше с особено тежък поглед. — Е, не мога да се закълна, че е той. Не бих го подписал. Но ако ме накарат да го разпозная в полицията… — гласът му заглъхна и той се престори, че отново разглежда създанието, като клатеше глава, сякаш не можеше да повярва.
Роуз седна на леглото до леля Наоми и я потупа през одеялото по крака.
— Не можеш ли да го махнеш оттук? — попита тя Ендрю.
— Веднага. Дръпнете се, мисис Гъмидж. Един мъртъв опосум ще слезе по стълбите. Защо не се обадите в „Борба с гризачите“? Там има един мъж на име Биф Шато, когото съм използвал в миналото. Това е точно по неговата част. И все пак, да благодарим на Бога за котките, а? Това място щеше да е истински ад без тях. Нито една стая нямаше да е гарантирана от тези чудовища. И как вони само, а?
По стълбите се чуха нови стъпки и след малко се показа самият мистър Пениман. Натрапник, помисли си Ендрю. Беше намерил време да измасажира скалпа си. Можеше да се случи какво ли не — да ги нападнат крадци, пещерни хора, марсианци, и той нямаше дори да изругае. На Ендрю му хрумна, че този момент е особено удобен, за да се спъне и стовари разкапания опосум в лицето на Пениман. Никой нямаше да може да каже, че не е станало напълно случайно. Но реши да не го прави. Номерът с опосума можеше да се сравни с произведение на изкуството. И не беше необходимо да го превръща във фарс.
— Извинете, мистър Пениман — каза Ендрю, минавайки покрай него на площадката. — Намерихме един опосум, който е решил да полудува в спалнята на Наоми. Тероризирал я е, докато не се намесили котките. Бог да ги благослови, както вече казах. Господ обича котки. На света няма нищо друго като тях — и той продължи странично надолу, държейки пред себе си лопатата. Пикет го следваше по петите. — Котките… доколкото знам, са свещени животни в Борнео — допълни той през рамо и продължи да говори дълго след като Пениман вече не можеше да го чуе. Ако млъкнеше, щеше да се задави от смях. Щеше да изпадне в конвулсии. Щеше да се наложи да извикат доктор, който да му даде успокоително. И цялата успешно проведена операция щеше да се провали.