Ендрю изгледа торбичката.
— Ще се мразя цял живот, ако отровя каквото и да е било. Идеята беше само за отклоняване на вниманието — един съпътстващ ход за затвърждаване на впечатлението. И се наложи единствено след провала на отвличането на котките. Роуз прозря истината. Значи трябваше по някакъв начин да я изработя, да я накарам да се усъмни в себе си. Да я накарам да разбере, че съм бил напълно сериозен, когато й разказах за опосумите.
— Ти да не би наистина да си сериозен? Моят съвет е да оставиш всичко това. Като при риболова — срязваш примамката и се измиташ. Жалко е, че в околността няма поне един опосум. Това щеше да помогне.
Ендрю въздъхна.
— Май има. Струва ми се, че един живее под къщата. От него му хрумна и цялата идея.
— Добре тогава! Покажи го на Роуз. Това е твоето доказателство, и то точно там, където ти трябва.
— Не мога да кажа, че наистина има опосум под пода. Тя ще иска да го махна оттам.
Пикет изгледа втренчено Ендрю като човек, опитващ се да извлече някакъв смисъл от празни приказки.
— Чакай сега! Да не искаш да ми кажеш, че въпреки отровата и мъртвия опосум в стаята на Наоми, въпреки страховете да не те хванат на покрива посред нощ, онова, което ти действително искаш, е да опазиш опосума, който се е настанил под къщата ви?
Ендрю сви рамене и после кимна с виновно изражение.
— Те са такива сладури, с този нос и всичко останало.
— Е, щом е така, аз не мога да ти помогна по никакъв начин — заяви Пикет. — След като сам не си в състояние да решиш кои са приоритетите ти.
— Не издържам, когато чуя за „приоритети“. Това ме изморява — Ендрю взе торбичката с отрова. Държеше я така, сякаш в нея имаше свита на кълбо змия или цяло гнездо паяци. — Трябва да я изхвърля веднага на боклука, докато още мога да разсъждавам логично. Но не казвай на Шато, моля те. Не бих искал да разбере, че съм се отървал от нея, след като изпросих от него цели пет фунта за унищожаването на несъществуващи плъхове.
Пикет поклати глава.
— Изхвърли я. Аз бих направил така. Страх ме е от отровите, особено след като Пениман се навърта наоколо. Човек просто не знае какво може да намери в бирата си.
— Дадено — кимна Ендрю, излезе навън, хвърли торбичката в друга кофа за смет и я издърпа на колелцата й далече от гаража, така че служителите на „Борба с гризачите“ да не се натъкнат случайно на нея, когато търсят опосума.
— Оставих си въдицата и сандъчето с принадлежностите в дневната — спомни си изведнъж Пикет.
— Иди и ги вземи. Аз ще събера своите. Най-добре да не идвам с теб вътре… поне засега — неясно защо, идеята да се изправи лице в лице с Роуз го изпълваше с ужас. Щеше да изчака да се уталожи пушилката.
В мига, когато Пикет се обърна, за да отиде, входната врата се хлопна и пред тях се появи мисис Гъмидж, която носеше капещ филтър за кафеварка, задръстен със смляно кафе.
— Не мога да хвърля това в умивалника — усмихна им се тя. — Ще задръстят септичния резервоар.
— Нямаме септичен резервоар — усмихна се в отговор Ендрю. — За хора като нас има само обикновена канализация.
Тя прекоси задния двор и вдигна капака на кофата, която Ендрю току-що беше преместил. Остави го на земята, погледна вътре подозрително и после изтръска утайката.
— В тази няма опосуми — каза тя радостно и се наведе, за да вземе капака. После го захлупи шумно и забързано се върна в къщата, мърморейки за „бедната Наоми“, която „така се изплаши“. Гласът й постепенно заглъхна.
Вратата отново се затръшна, а Пикет продължаваше да стои на празната веранда, потънал в мисли. Погледът му беше изпразнен от съдържание, което означаваше, че той най-сетне започва да вижда някакви неща в истинската им светлина. Съзнанието му бе потопено в заговори, разчленяваше ги на съставните им компоненти, после отново ги сглобяваше в началния им вид, скачаше от отровните риби на убийците, на нощните светлини в небето, а в мислите му изплуваха Мъниуърт и Пениман, чичо Артър, носещ се през потънали в нощна мъгла петролни полета в червената си, натъпкана с електроника кола, тресяща се по неравностите на пътя, търсещ с поглед издайническата светлина на непредпазливо открит фенер, която в мига на съзирането й щеше да му разкрие тайните манипулации на световните банки и машинациите на правителствата. Той се обърна на вдървените си крака и тръгна за въдицата си.
3.
Виж как пръстените се преследват един друг и всичко под нас се надига черно като нощта…